Лудо вино

Автор: Стефан Страшимиров

Класиран на втора позиция в конкурса за еротичен разказ.

Лудо вино

Манастирът беше стар – с богато резбован иконостас и икони, пред които се бе молило не едно поколение. Димът от кандилата ги бе покрил с тъмен слой, под който едва проблясваха загадъчно нимбите на светиите. Нужни бяха сериозни средства, за да заблестят отново тези чудни творения на безименни майстори. Трите монахини, които стопанисваха обителта, не можеха да си позволят това – постъпленията едва покриваха ежедневните нужди и най-наложителните кърпежи по старата постройка.

Но милостивият Бог изпрати това добро момче, завършващо реставрация в Художествената академия, което безкористно се зае с благородното дело. То щеше да му се счита за дипломна работа. Уговориха се само да му доставят необходимите материали, които никак не бяха евтини, да го хранят и тонизират с някоя-друга чашка от прочутото вино, съхранявано в манастирската изба. Слънчевия еликсир получаваха от специално подбрани стари сортове лози, за които се грижеше глухоням опитен винар.

Имаше и друга причина, която насочи Ставри /така се казваше студентът/ именно към този манастир. Строгите монашески одежди не можеха да скрият съблазънта, която криеше под тях най-младата послушница. Младежът беше дочул, че това момиче преживяло драма, която я накарала да преосмисли грешния си живот. Нейният приятел, с когото имали страстна любов и бурни светски скандали, след свръхдоза хероин си беше отишъл едва двадесетгодишен. Чувствайки се съпричастна към нелепата му смърт, безсилна да се отърси от чувството за вина, тя решила да се отдаде в служба на Всевишния. Напразно Ставри се опитваше да я заговори – младата монахиня го подминаваше, смирено навела глава.

Веднъж старата игуменка, която бе стожер на реда и строгото спазване на религиозните канони, получи остра бъбречна криза и за първи път временно трябваше да напусне своите покои, въпреки нежеланието си. Реставраторът реши да се възползва от нейното отсъствие и помоли нейната заместничка да му позволи да надникне в избата, за която се носеха легенди. Не му се наложи да настоява. На жената ѝ допадаше скромният младеж с дарба, която единствен Бог може да отрежда.

В каменното подземие имаше редица от неголеми бъчви с вино от определени сортове и район. На полуизгнил стелаж бяха наредени дългошиести бутилки, покрити с прах и мухъл. Монахинята обясни, че това е техният трезор – старо вино от най-добрите години. С тях дарявали символично най-щедрите спонсори на манастира, благодарение на които в тези трудни времена той успявал да запази старинното си очарование. Появата на подобна, съзнателно непочиствана бутилка, сред изисканите блюда на тузарски събирания, винаги било свързано с полумистични истории за чудодейността на съдържанието ѝ.

Ставри беше наясно, че за тях нямаше никакъв шанс, но имаше щастието да дегустира останалите вина. Той склоняваше придружителката си да отпие по някоя глътка от най-впечатлилите го сортове. Успя да вкуси и от едно малко буренце, отредено само за висшия клир в редките случаи, когато удостояваше стария манастир с височайшето си присъствие. Чудният му вкус и особен теменужен аромат бяха достоен завършек на вълнуващото преживяване.

По обратния път монахинята в един момент залитна. Ставри деликатно я подкрепи, усещайки неволно приятната заобленост на все още стегната гръд. Събра сили да отдръпне като опарен ръката си от съблазънта. Полегнал в определената му скромна килия, чувствайки как все по-осезаемо със сладко лукавство нахлува в жилите му духът на старото вино, в просъница започна да долавя еротични видения, които му навяваха греховни помисли. В желанието да се отърве от тях той излезе да се поразходи из хладните коридори на божия дом. Сети се, че би могъл да надникне в стаичката на игуменката, където бе окачена ценна икона – Христос Пантократор от 14 век. Само бе слушал за нея, а категорично му бе забранено да се мотае в тази част на сградата. Зад една от вратите чу странен шум. Заслуша се. Това бяха охкания и неясни задъхани реплики. Замъгленото му от изпитото вино съзнание кощунствено го подтикна да надникне вътре. Директно срещу него се облещи съблазнително закръглено женско дупе, увенчано с много приятни форми и извивки. Притежателката му беше забола глава между две изящни бедра, стърчащи високо във въздуха. Те принадлежаха на младата послушница, която отривисто въртеше главата си насам-натам и шепнеше насърчително: „Точно там! Чудно е… Не спирай!“

Двойката изобщо не забеляза чуждото присъствие, увлечена в игривите си нежности. Студентът се поддаде на неудържимата пулсация на издутия до пръсване немирник, дръпна ципа на и без това тесните дънки и неосъзнато, без да мисли за някакви последствия, се залепи зад монахинята. Прониза я с един замах. Собственичката нямаше време да реагира на изненадата, изпълнила до предел женската ѝ същност. Успя само страстно да изохка, прекъсвайки за миг обработването на моминската градинка. Младата монахиня сепнато отвори очи и онемя пред гледката, разкрила се за взора ѝ. Понечи да закрие свенливо лице, но прецени, че и многоръкият Шива не би могъл да смекчи по някакъв начин деликатността на ситуацията. Опитният език на приятелката ѝ, която се бе вече окопитила, проникваше в нея. Хормоните на младото мускулесто мъжко тяло, работещо като двутактов двигател, съучастническото поведение на другата, отключиха в незадоволеното ѝ тяло съзнателно потискания спомен за някогашен най-сладък грях. Сложната композиция от сплетени тела започна да се разклаща под зачестилия мъжки ритъм, но все още продължаваше да изпълнява своята част от задължения. Младият реставратор предвари обливащата го вече вълна на върховно облекчение и с отривисто движение го опря до полуотворените момински устни. Те го поеха като чакан гост и засмукаха жадно. Хор от колективни накъсани охкания подсказа, че всеки от групата е получил полагащия му се дял удоволствие. Не се усещаше нечие намерение за прекъсване на играта. Студентът се оказа отдолу, сънаборничката го яхна, обсипвайки тялото му с хапещи целувки. Зрялата дама обработваше поотпусналата се временно жила, на чиито отзивчивост се надяваше цялата група. Усетила укрепналата отново стабилност на мъжката опора, младата монахиня я насочи към определеното от природата ѝ място и започна необуздано да я обяздва. Тя ту се извиваше в дъга назад, прилепвайки се към гърдите на своята приятелка, която си играеше с частта от мъжки атрибути, незаети активно в битката, ту полягваше върху якия мъжки торс, стискайки между устните си ушенцето на партньора. Ставри започна да ускорява темпото в очакване на апогея и с последни отривисти движения оползотвори последните микрони на мощното си бутало, което впръска живителното си съдържание дълбоко в лоното на обладаваната, чиято душа сигурно вече беше познала рая. Дълго след това трите сплетени тела отпочиваха безмълвно в сладка омая.

На другия ден, реставраторът направи опит да интимничи с момичето, обрекло се на Бога. Уви, поклащайки глава в самоукорително съжаление, тя се отдаде на молитви да бъде опростен поредният ѝ грях. В очите ѝ се четеше непозната фанатична решимост да изгони съблазните на дявола от тялото си. А над нея от първите почистени икони аскетичните лица на светиите с укор напомняха на младежа, че в тази божа обител той има съвсем други задължения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s