НЕТLOVE

Автор: Спас Христов

Класиран на трета позиция в конкурса за еротичен разказ.

НЕТLOVE

Както всички в днешно време, и аз имам профил в сайт за запознанства. В него съм послъгал за доста неща, но съм обявил точно възрастта си – 50 години. При едно вечерно сърфиране изскочи нещо интересно. Получих съобщение от някой с ник Даниел Стийл. Голям майтап. Аз съм се кръстил Стивън Кинг и това направо ме задължи да се включа в чата.

Стийл: Сантиметри? 69 правиш ли?

Кинг: Добър вечер, уважаема госпожице.

Стийл: Карай по същество.

Кинг: Моля? Нима годините ми, обявени коректно в профила, не Ви подсказват, че съм от старата школа. И не споделям интимните си мерки и преживявания с непознати в нета.

Стийл: Изкуфял дъртак, и магарешки трън оттука нема да закачиш. Аре бегай.

Кинг: Не подобава на ник Даниел Стийл да реди такива изречения.

Стийл: Както и на ник Стивън Кинг да се прави на девствен поет. Очаквам в следващите 3 минути да ми пратиш снимка на члена си в еректирало състояние, плюс снимка голо тяло или следва блокаж. Не се занимавам с лузъри и не се шегувам.

Както може би се досещате, последва блокиране първо от моя страна. Както и погнуса и напълно забравяне за пропилените 5-10 минути в разговора, описан по-горе.

След няколко дни пак в същия сайт ме заговориха от ник Червена шапчица.

Шапчица: Здравей, Стиви.

Аз: Здравейте, добър вечер, благодаря Ви за интереса.

Шапчица: Аз всъщност съм Даниел Стийл, това ми е новият ник. Не вярвах, че в целия нет има мъж, който наистина да ме отреже. Всички само се заканват, но пращат снимки на поразия. Събудихте интереса ми и затова Ви пиша отново.

Аз: Не се занимавам с малки вулгарни кучки като Вас, извинете.

Шапчица: А с какво се „занимавате“? Какво търсите в един сайта за запознанства?

Аз: Налага се да Ви разкарам по втория начин. Търся общуване, малко чат и истинска среща за интимност и секс.

Шапчица: Да се видим тогава. Както казват, „без предварителни условия“, ха, ха.

Аз: ОК.

Спестявам Ви досадните подробности на уговорката ни. Въпреки че отдавна съм въоръжен със знанието, че в нета нищо не е такова, каквото изглежда и совите не са това, което са, се вързах. Направих резервация за двама в добър ресторант и два дни по-късно, около 19 часа, се монтирах пред входа му с букет бели рози. Въпрос на вкус и на стил. След 20-минутно чакане връчих букета на пиколото, паркиращо автомобилите на гостите, с инструкция да ги подари на дамата още на вратата, ако се появи, представи и попита за резервацията. А аз се отправих към вътрешността и зачаках. Една бира, чаша бяло вино и две водки по-късно, още никой не беше дошъл. Стана ми крайно време за прибиране вкъщи и лягане. Още с влизането включих компютъра и блокирах и ник Червена шапчица.

Пак в сайта за запознанства, дни по-късно.

Съобщение от никнейм Вулгарна мръсница.

Мръсница: Здравейте, Стивън. Бих искала да Ви кажа, че сте хубав и представителен мъж с изтънчено естетическо чувство и страхотна кола. Аз съм Шапчицата. Дойдох на нашата среща и Ви огледах добре, продължително, отстрани и инкогнито. Това беше, защото не знаех какво да очаквам и как искам да продължи или да не продължи. Длъжница съм Ви, защото не се представих. И имам за Вас едно предложение. Ще Ви чакам утре, точно в 11.00 на бул. „Цариградско шосе“, спирка „Атомен център“, от страната на „Метро“. Идеята ми е да ме качите в колата си, да поемем към „Околовръстното“ и там, на сгодно място да ви направя една свирка. Така да Ви се издължа и да приключим. Ако решите да дойдете, бъдете точен. Стоя само 10-15 секунди от единадесетия час…

Не отговорих дори. Направо блокирах и Мръсницата. Мразя да ме разиграват, затова.

Все пак, малката го беше изчислила. Даде ми около двадесет и четири часа за размисъл по „офертата“. Премислих я много пъти. Примерно така: „Това не може да е капан. Най-много да не дойде. Отивам, зървам червената барета отдалеч и ако е между двадесет и пет и тридесет години видима възраст, спирам и я качвам. Ако е мъничка – не. Човек на моята възраст не бива да отминава приключение-свирка с лека ръка. Дори да изпитва мъничко страх и погнуса. А и старото БМВ още върши работа.“

На другия ден изчислих небрежно трафика. И минах „случайно“ покрай мястото на срещата в 10:58. Червена барета бодеше погледа отдалеч. А под нея се подаваше пищно тяло в черен тоалет стил „Готика“. На видима възраст около двадесет и нещо. Слава богу, нямаше пиърсинг и видими татуировки. Такова нещо ме отблъсква. Спирам и отварям вратата откъм мястото на мъртвеца.

– Даниел Стийл?

– Аз съм, Стивън.

Дамата се качва, потегляме и само секунди след това демонстрира палава лява ръка. В смисъл че я поставя на бедрото ми и я приплъзва нагоре.

– Смятам да ви доставя удоволствие, без да е необходимо да го връщате върху мен.

– Наумила си да правиш с мен секс като мъж, а?

– Дотам модернистично, че дори няма да ви покажа гърдите си.

– А какво би казала, ако вместо на „Околовръстното“, те закарам в дома си, заключа те и правя секс с теб дни наред. Докато ми омръзне.

– Муахахахаха – изкикотва се в лицето ми Шапчицата. Насилническият тип мъже, Стиви, не носят светли ленени костюми, бяла риза с лилава вратовръзка и нямат завършена визия в стил френски шик, като вас. Бяхте се облекли така, докато ме чакахте пред ресторанта, нали? Мъж, който ще заповядва и прави егоистичен секс, който използва и насилва, предпочита тъмните цветове. Убедена съм, че съм в безопасност и със свободна воля покрай вас.

Винаги съм казвал, че най-удовлетворителният секс извира първо от мозъка. Допреди малко спътницата ми беше плеймейт за отпускане на жилата, но се самопроизведе в жена, с която общуването е възможно и на интелектуално ниво. Това направо ме побърка и се изопнах целият.

Малката мръсница ме усети и мина на номерата от висша трудност. Имам предвид, че ме разкопча и започна да си играе с инструмента ми, докато шофирам и в движение. Мамка му. Обожавам подобни игри. Дори не мислех да спирам, паркирам, раздробявам риска и удоволствието. Само намалих скоростта, вместо завой към „Камбаните“ продължих по „Самоковско шосе“ заради по-слабия трафик и се оставих в нейните пръсти. Ако и докато се облекча. Даниел ме усети и в това. Играехме си на катастрофа, прехапан член или облекчение от цялото ми тяло в условия на краен стрес.

Направи ме на акробат и цирков клоун, но накрая омазах всичко. Излях се по панталона, седалката, тапицерията, в устата й. Хареса ми, че преглътна течността, която попадна в нея. Веднага след като свърших, завих плътно към тротоара и спрях. Погледнах я в очите. Там играеха дяволити пламъчета. В смисъл: „Разказах ли ти играта, дърт пръч такъв?“. Явно и аз съм гледал дяволито, също като котарак, защото ми се усмихна и започна да се кикоти. Не ми стана ясна причината за смеха.

– И какво сега?

– Сега? Нищо. Връщате ме в изходната точка и се прибирате при жена си, отивате на работа, напивате се с приятели или каквото още там ви се прави.

– В момента ми се иска да почерпя по чаша вино или каквото си избереш и ти душа иска.

– Ще ми стане неприятно жена ти да се обади по средата на кафето и да те пита къде си.

– Няма такава опасност, жена ми е бивша. И не може да ми държи сметка къде съм и какво правя. По което и да е време на денонощието.

– Резко ми се допи кафе. Закарай ме някъде, където да седнем и да побъбрим.

– Какво ще кажеш за ресторанта на белите рози?

– Става.

Пак потегляме. Карам съсредоточено и равномерно. Дамата до мен не си пали цигара, не си пуска музика по някоя станция и не се забавлява. По някое време проговаря:

– И как така човек с вашия вид и възможности е оставен без актуален надзор и тежко семейство?

Отговарям в едно стихче, макар да не съм го писал аз, а Шандор Петьофи:

Две неща обичам на земята.

Любовта и свободата.

За любовта живота си ще дам,

за свободата ще дам любовта.

И продължавам:

– Въпрос на стечение на обстоятелства и сътресения в обществото. Ту имах пари и възможности, ту нямах, а това се отразява на обстановката в една връзка.

– Имам чувството, че ние с теб ще поостанем за малко един до друг – отговаря ми Даниел Стийл и ме фиксира с очи.

Странно, но и аз имах същото чувство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s