Сделай мне красиво (превод)

Оригинално заглавие: Сделай мне красиво
Автор: Илана Тосс
Оригинална история: http://www.fanfics.ru/index.php?section=3&id=1397
Превода от руски е мой, поставям текста тук със съгласието на авторката.

“Какво става с мене? Преди ми се струваше отвратително фалшив, но сега, когато и двамата му господари загинаха… Някак повече заприлича на себе си: почти на никого не придиря, бръчките на лицето му станаха по-малко, а понякога по време на обяд в Голяма зала ме поглежда и се усмихва… и това е приятно.

Мисля, че го искам. Не знам дали това е правилно, и изобщо вече нищо не знам. Но ако той направи първата крачка… И освен това ми се иска да го направи красиво…”

Като прочете тези думи, Сивиръс Снейп разтърка очите си, но текстът който Потър беше предал днес в края на часа под прикритието на домашно по отвари, изобщо не изчезна. Първото му желание беше да намери малкия мерзавец и да отнеме от дома му всички точки. Второто – да застави Потър да изпие сънотворно с разслабително: на времето Мародерите по същия начин се бяха пошегували с него, като му сложиха гърмяща смес в тиквения сок. Но и двете желания Снейп отхвърли като несериозни. “Красиво” искал пършивецът – това и ще получи. Да, и той самия нищо няма да изгуби: от поражението на Лорда насам, когато товара на пророчеството беше свален от раменете му, Хари възмъжа и се разхубави. Освен това момчето, без да го осъзнава, почти не се беше объркало в простодушните си излияния: за първи път от толкова години Снейп се чувстваше свободен от каквито и да е задължения. И след достатъчно продължителното принудително въздържание не смяташе да се отказва от такова развлечение като съблазняването на Златното момче.

В това време в общата стая на грифиндор Хари Потър трескаво ровеше из чантата си в търсенето на един пергамент. Разгръщайки останалия под подплатата свитък, той една минута втренчено го изучаваше, а след това, без да го пуска от ръката си, се обърна към креслото, в което седеше Хърмаяни.

– Хърмаяни, аз наистина много те уважавам и обичам, но кажи ми, защо се увличаш от тази психоанализа? Защо му е на магьосник мъгълска наука? Нямаш с какво друго да се занимаваш ли?

– Психоанализата е една за всички, за нея няма значение дали можеш да държиш вълшебна пръчка, тъй като всички ние сме хора. Между другото, почти една трета от известните психоаналитици в Лондон са магьосници – спокойно каза тя иззад една огромна книга с обковани с месинг ъгли.

– Разбира се, аз в нищо не те обвинявам, но… – отвътре Хари още малко щеше да кипне от възмущение. – Защо ни накара двамата с Рон да напишем тайните си желания и страхове на хартия?

– Четох, че това помага да се справиш с проблемите.

– Неправилно си чела! – избухна Хари толкова високо, че няколкото ученици, които се намираха в стаята, обърнаха глави  в тяхна посока. Понижавайки тона си, той продължи: – Заради твоите наставления проблемите ми само се увеличиха.

Хърмаяни остави книгата и погледна приятеля си изпод дебелия й ръб.

– Хари, какво се е случило?

– Питаш ме какво се е случило? – нервно се засмя той  – Знаеш ли какво е това?

Тя издърпа пергамента от ръката му.

– Домашна работа … по отвари? Защо не я предаде на професор Снейп?

– Защото вместо нея предадох пергамента с желанията и страховете – с траурен глас каза Хари.

Като ахна високо и събори тежкия том, Хърмаяни тревожно погледна към Хари. Но най-добрата ученичка от Грифиндор ненапразно изучаваше мъгълската наука (психоанализата е велико нещо!), само за няколко секунди вече й хрумна нова велика идея:

– Отлично! Сега имаш шанс да му разкажеш всичко очи в очи!

– Това означава, че ще ме убие бавно – мрачно каза Хари, потъвайки в съседното кресло и стискайки косата си с две ръце. – Чакай, а ти откъде знаеш какво пише там? Нали не го чете – или?

– Ами, всъщност, Рон спомена нещо – Хърмаяни се наведе над една книга, за да скрие горящите си бузи.

Хари само махна с ръка. Той знаеше, че не трябва да позволява на Рон да гледа в неговия лист, а ако Рон беше поискал разрешение, преди да гледа … Но той не го направи.

А и Хари в крайна сметка тази година гледаше на Снейп по нов начин. Точно това беше написал в пергамента, който сега по идиотска случайност беше попаднал у него. Хари изобщо не си представяше как ще може да погледне в очите професора: без никакви излишни разговори той вероятно щеше да го прокълне начаса.

Прогягайки се над облегалката на креслото, Хърмаяни се пресегна към Хари и го докосна по рамото:

– Ще си предадеш ли все пак домашното на професор Снейп?

– Какво? – потънал в мисли за собственото си пищно погребение, Хари беше забравил, че Хърмаяни все още е тук.

– Ами да. Да не искаш да получиш “трол”? Отиди при него и всичко му кажи – в гласа й се прокрадваха командващи нотки.

– Слушай, Хърмаяни, защо толкова искаш да ме изпързаляш? – Хари присви очи подозрително.

– Това е за твое добро – безапелационна го отряза Хърмаяни и окончателно се огради с книгата от външния свят, показвайки че разговора е приключил.

Крачейки по лъкатушещите коридори, Хари си мислеше как да започне разговора със Снейп. От една страна, той се надяваше, че няма да се налага да обяснява нищо, че Снейп ще го възприеме като поредната шега с неговата личност, ще постави на Хари наказание и след това ще се успокои. Но от друга страна му се искаше онези погледи, които понякога улавяше върху себе си, да означават нещо повече от проста заинтересованост…

Почукването му остана без отговор. За всеки случай, той почука малко по-силно, готвейки се да се обърне и да си тръгне, но в промеждутъка между два удара на сърцето му вратата се разтвори.

– Колко любопитно, Потър, никога преди не съм ви забелязвал да слизате доброволно в подземието. – провлачено каза Снейп, небрежно облегнат на рамката на вратата. Въпреки късния час, вещерът беше облечен в работна мантия.

Хари преглътна и произнесе, мачкайки в потните си ръце пергамента:

– Сър, днес съм, ъ-ъ, се объркал и вместо домашна работа съм ви предал…

– Е, след като сте дошли, влизайте, Потър – Снейп го прекъсна и се отмести, махвайки с ръка подканящо.

Влизайки в стаята, Хари се огледа: малко неща се бяха изменили от последната му визита тук, дори буркана със сушени таракани си беше на същото място. Променен беше, може би, само стопанина.

– Е? – Снейп с очакване повдигна вежда. – Искахте нещо да ми кажете? И безусловно това е нещо много важно, заради което съм длъжен да похарча част от много ценното си време, Потър?

Хари се изчерви и му подаде вече порядъчно смачкания свитък.

– Това е моята домашна работа… сър.

– Колко жалко, Потър, че вече проверих домашната ви работа, – с усмивка каза  Снейп и вдигна рамене. – Трябва да кажа, че работата е изключително слаба. Абсолютно нелогична, част от доводите са изтеглени за ушите, липсва обосновка.. но ми харесва извода, до който сте достигнали. При това ми се струва, че сам сте го измислил, а това е немалко достижение за вас.

– П-професоре, това не беше… тъй да се каже, д-домашната ми работа – от вълнение Хари започна да заеква, беше му станало ясно, че сега бавно и с вкус ще го унищожават морално, както и беше казал на Хърмаяни.

– Във всеки случай, сте го написали, за да го прочете някой. За добро или за лошо, го прочетох аз. Тъй че, защо така нервничите, Потър? – за удивление на Хари, Снейп не изглеждаше ядосан, а тъкмо обратното – той искрено се наслаждаваше на ситуацията.

Внезапно Снейп се приближи плътно до него, втренчено го изгледа отгоре до долу, и очерта бузата му с пръст. Дъхът на Хари секна, и замирайки за миг, издиша шумно, след което трескаво си пое въздух. Снейп го омайваше с уханието си на шафран и книжна прах и Хари трябваше да положи съзнателно усилие, за да не рухне на пода в краката му – колената му се подгъваха, а пулса му прескачаше бясно.

– Нещо не е наред ли? – меко се осведоми вещерът.

– Защо правите това, сър? – гласът му беше пресипнал и безпомощен

– Искаш ли да спра? – Хари нерешително кимна и Снейп без възражения прибра ръката си, но момчето инстинктивно се протегна към нея. – Трябва да бъдете последователен в желанията си, Потър.

Навеждайки се, той притисна устни към устата на Хари – леко и неуловимо, по-скоро го погали с устни, отколкото го целуна.

Младежът неволно се дръпна, но предвиждайки това, Снейп го прихвана за рамото и вече наистина го целуна. Хари се съпротивлява в продължение на няколко секунди, но после се предаде и отвори устата си за припряната ласка. Снейп имаше удивително меки устни, от които той не искаше да се откъсва. Няколко минути по-късно, които му изглеждаха като цяла вечност, Хари все пак се отдръпна и отново попита, като дишаше тежко:

– Сър, защо… правите… това?

– Да предположим, че е защото ми харесва. Или пък поставям експеримент. Или умишлено съблазнявам младите грифиндорци, за да ги излагам след това пред цялото училище. А може би съм влюбен във вас от няколко години, Потър. Е, кой отговор искате да чуете? – Снейп успяваше равномерно да отронва думите, както падат капки драконова кръв в котел с отвара, но Хари видя, че неговото дишане също е накъсано.

– Аз… – юношата беше смутен и объркан, мислите му се лутаха, а към члена му прииждаше кръв. Сбъдваше се мечтата му от последните месеци, сега наяве, но Хари очакваше да го преметнат – всичко това не можеше да бъде истина.

А Снейп, като че ли нищо не се е случило, си свали мантията, и остана по тънки черни панталони и копринена риза, разбира се също черна. Той изглеждаше така неочаквано красив, че Хари го заболяха стомаха и слабините, искаше веднага да се отдаде без да оставя нищо за себе си, дори си представяше целия процес в подробности. Въпреки това, юношата искаше първо да си изясни някои неща.

– Професоре, може ли да попитам нещо?

– Питайте, Потър – разсеяно кимна Снейп, като със замах на пръчката си изпращаше мантията си в гардероба.

– Вие сте напълно наред, нали?

– Какво? – Снейп отвори вратата, водеща към спалнята и се обърна, застивайки на прага, като по този начин позволи на Хари да му се възхити.

– Казах – дали всичко с вас е наред? Не сте пили отвара, никой не ви е проклел, каквото направихте току-що, беше напълно по ваше желание? – изричайки всичко със замах, Хари за всеки случай затвори очи, но нищо не се случи. Когато реши да ги отвори, срещна погледа на Снейп, който внимателно го разглеждаше.

– Окопаваш се, а Потър – с насмешка провлачи той, неочаквано минавайки на “ти”, и Хари се почувства като спиртосаните жаби в кабинета, изложени на всеобщото внимание.

– Мога да те прокълна за нахалството ти. Мога, – повтори той и добави – но нямам желание. Ела насам – той протегна ръка и юношата се подчини на заповедта… не, молбата, и послушно се приближи. Вещерът го хвана за ръката и го повлече навътре в стаята.

При влизането си, Хари любопитно завъртя глава: имаше камина, гардероб, нощно шкафче, два стола и едно голямо легло. Всичко беше просто, без излишни украшения, но и елегантно, като самия стопанин. Снейп за минута се обърна към камината, посочвайки на Хари да се настанява на леглото и той прекоси стаята, чувствайки все едно краката му са от памук, като все още не вярваше че това наистина му се случва. Завивките не бяха сиви, както му се стори в началото, а с елегантен, светло зелен оттенък, забеляза той присядайки, и машинално прокара ръка по хладката тъкан.

Снейп омагьосваше нещо в далечния ъгъл на стаята, всяко движение на китката му беше толкова съвършено, че на Хари му се прииска да почувства върху себе си майсторството на тези тънки изящни пръсти. Може би Хърмаяни не беше толкова неправа, когато настояваше той да посети подземието. Не, определено това беше прекрасна идея… А психоанализата – настина забележителна наука…

Снейп дойде до леглото, левитирайки пред себе си неголям сребърен поднос, върху който имаше два бокала с вино.

– Или пиеш само бирен шейк? – усмихна се вещерът, акуратно оставяйки неустойчивия си товар на нощното шкафче и с едни замах на пръчката запали няколко свещи. Хари поклати глава, но не намери сили да каже нещо разумно. Снейп го угощаваше с вино, преди да го съблазни – това беше нещо ново… Вземайки една от чашите, Хари забеляза лежащо на масата бурканче, което приличаше на бурканчетата с мазила, които бяха изложени по рафтовете на парфюмерийните магазини.

– Това е лубрикант. Смазка, – поясни Снейп с лека усмивка, улавяйки въпросителния му поглед.

Осъзнавайки сериозността на намеренията на вещера, Хари изля със замах всичкото вино в гърлото си и съвсем очаквано се закашля, а виното потече по брадичката му. Снейп внимателно взе чашата от ръката му, наведе се и неочаквано прокара езика си по шията му.

– Хм, не е зле – произнесе той, като продължи да облизва капките вино от кожата на Хари. Последния се изчерви от срам не само по бузите, а изглежда, по цялото тяло. Или устните на Снейп заставяха кръвта да кипи?

– Млад… глупав… и толкова красив… – промърмори полугласно Снейп, събличайки притихналия и останал без съпротива Хари: той беше решил да провери докъде ще отиде вещерът в играта си на изкушаване на невинността. А Снейп, изглежда, изобщо не се канеше да спре.

Прокарвайки пръста си по все още лепнещата от виното шия на Хари, Снейп кратко се усмихна и каза, ставайки от леглото:

– Да тръгваме, Потър.

Хари отвори очи – кога беше успял да ги затвори? – и го погледна озадачен:

– Къде отиваме?

– Не „къде отиваме“, а „къде отиваме, сър“ – любезно го поправи вещерът. – Ще правим водни процедури. Лепнеш.

Кимайки, Хари се пресегна за тениската си, която Снейп вече беше успял да свали от него, но той го спря:

– Няма да ти трябва.

…Хари никога не си беше помислял, че Снейп може да има толкова елегантна баня: малахитови стена, малахитови плочки на пода, снежно-бяло вана със сребристи кранчета и огледала на тавана. Те шокираха най-много Хари. Оказа че, че Снейп е нарцис!

Снейп, междувременно, невъзмутимо си беше свалил панталоните и ризата, и беше пуснал водата. Без да се крие, Хари наблюдаваше гъвкавото стегнато тяло, а желанието му, смесено с вино, вече силно напомняше за присъствието си – устата му беше пресъхнала, главата му се замайваше, сърцето му тропаше като ненормално. Под изпитателния поглед на магьосника той бързо смъкна дънките си, но все още не смееше да се съблече докрай.

– Нека ти помогна – каза Снейп, прилепвайки се към Хари и прониквайки с пръсти под ластика на долните му гащи, ги издърпа надолу. След това с едно движение вдигна юношата на ръце и го постави право в топлата вода. Завъртя още едно кранче и във ваната потече струя ароматна сапунена пяна.

Хари не можа да се задържи на глъзгавото дъно, загуби равновесие и най-вероятно щеше да падне, вдигайки сапунени пръски, ако не беше ръката, която го хвана в последния момент. Притискайки се към горещото тяло, Хари почувства как сърцето на Снейп бие едва ли не по-бързо от неговото. Това някак си успокои младежа и той смело обгърна с език тъмното зърно. Снейп трепна и се напрегна, от което Хари заключи, че прави всичко правилно и продължи да целува професорското тяло навсякъде, където можеше да достигне, притиснат от силните ръце.

– Не, така няма да стане, – промърмори Снейп след малко. – Потър, оценявам вашето желание да ме измиете с език – при тези думи Хари се изчерви – но аз имам някои други планове – и той решително заля гърдите на Хари със сапунена пяна, пускайки го от прегръдката си.

По-късно, когато юношата с всички сили прехапваше устни, протягайки се на широката постеля, вкопчен за миришещите на лавандула чаршафи, Снейп му подхвърли с усмивка:

– Искаш ли да спра, Потър?

Хари, който почти беше достигнал своя връх, изхленчи в протест и се опита да се върне главата на вещера там, откъдето той току-що я беше вдигнал, но безуспешно.

– Не спирайте още!… – чувството, което му даряваше устата на Снейп, не можеше да се сравнява с натискането с Джини в тъмните ъгли на „Хогуортс“, нито със самостоятелните ласки нощем под завивките. Хари едновременно искаше оргазма, който обещаваше да бъде най-яркия от изпитаните досега и не искаше това сладко изтезание да свърши. Снейп реши вместо него.

– По корем – кратката команда беше произнесена с глас, на който не можеше да не се подчини. Което и направи Хари, почти не осъзнавайки, кой е и какво прави. Протягайки се за лубриканта и загребвайки го с пръсти, Снейп бавно започна да подготвя Хари. Това, което първоначално беше започнало като експеримент с известна доза шега, внезапно се беше превърнало в желание да достави удоволствие на това малко момче, което сега толкова нахално се извиваше под пръстите му… В краен случай, след това можеше да изтрие паметта на Потър. По време на престоя си при смъртожадните, Снейп беше станал майстор на заклинанието “Обливианте”,  отстъпвайки само на Луциус Малфой, така че сега изобщо не се терзаеше от факта, че върши нещо незаконно. Освен това Потър вече беше пълнолетен и очевидно го искаше. Така че оставаше само да даде на момчето това, което само си просеше.

Уговаряйки по този начин съвестта си, магьосникът продължаваше да гали младото потно тяло. В приглушената светлина на свещите Хари изглеждаше особено съблазнително, безсрамно подлагайки загорялата си задница със стърчащи тънки косъмчета на чувствените му ласки, и Снейп едва се сдържаше да не го обладае веднага. Когато юношата започна вече да стене с глас, вещерът се смили и предпазливо влезе в него.

– Ох… боли – простена Хари, неволно напрягайки мускули, за да изтласка от себе си професорския член.

– Тихо, потърпи, сега ще премине, – прошепна Снейп, застивайки за кратко, за да даде на Хари известно време да свикне с нахлуването, след което започна да се движи бавно и предпазливо. Скоро Хари се отпусна и започна сам да се притиска към него, като изпускаше със свистене въздуха между стиснатите си зъби, когато вещерът достигаше някоя чувствителна точка в него.

Изглеждаше, че Снейп е навсякъде: Хари го усещаше в себе си, чувстваше ръцете му на кръста си, дъха му по врата си… Пред очите му танцуваха цветните искри на удоволствието и той беше готов да прекара така цяла вечност.

Когато светът се върна обратно на обичайното си място, Снейп се изтегна до Хари, трескаво поемайки въздух, а момчето се обърна по гръб и срамежливо погледна любовника си.

– Сър… може ли да ви задам… един въпрос?

– Какво неукротимо момче – въздъхна Снейп.

Считайки това за съгласие, Хари попита:

– Колко ми писахте за домашната работа?

– Каква е тази домашна работа? А, за онази… “удовлетворителен”, Потър – той прокара ръката си нагоре по бедрото на Хари.

– Сър, вие знаете, че искам да стана аврор – произнесе юношата, изписвайки с пръстите си кръгове по голите гърди на магьосника.

– Мислиш ли, че ме интересува?

– Не. Но за постъпване в училището за аврори трябва да имам по отвари най-малко “надхвърлящ очакванията” – провлачи Хари с надежда в гласа.

– Какви са тези слидерински маниери у теб, Потър? – Снейп се повдигна на лакти, разглеждайки го с удивление, все едно го виждаше за пръв път. Но Хари го гледаше с такъв жален поглед, че той само махна с ръка. – Ела утре, Потър. Да видим може ли да направим от тебе майстор по отвари…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s