Ламята от далечното кралство

Разказът е публикуван в брой 16 на списание „Тера фантастика“

В едно далечно кралство, където нямало мъже, живеела ламя. А мъже нямало не само защото тя ги ядяла, а и защото кралството било по-особено. Там се били събрали феминистките от цял свят, за да докажат, че може да се живее без мъже.
Кралицата им, красавица на красавиците, бивша бизнес дама, била откупила земите от един херцог и забранила мъже да стъпват там. Затова, когато ламята домъкнела посред бял ден някой млад юнак в пещерата си за обяд, всички жени се правели, че нищо особено не се случва, а някои дори се радвали и злорадствали.

Сама ламята харесвала да похапва млади мъже, защото били по-крехки, а и нямали такива претенции относно гарнитурата. Също така била чувала, че са по-чистоплътни и по-добре епилирани от жените.

Така си течал животът година след година, ламята отмъквала мамини синчета
или пък внучета на политици, за които никой не тъжал особено. Е, от време на
време бъркала и грабвала и по някой програмист, но грешки стават. По едно време дори юнаците от разни съседни кралства започнали да идват, за да държат сметка на ламята за изядените от нея другари.

В такива случаи обикновено тя се криела в пещерата си и чакала юнака да наближи.

– Я излез, излез, ламьо, да се бием като мъже! – провиквал се той.

А ламята отвътре лениво измърморвала:

– Все едно ти си мъж, страхливецо неден.

Юнакът се ядосвал, втурвал се в пещерата и повече не излизал.

Но веднъж ламята откраднала годеника на една много красива и много свирепа
дева воин. Годеникът бил малко женствен, но ламята не се оплакала от вечерята
си. После заспала зимен сън и се събудила три месеца по-късно.

През това време почернената девойка взела доспехите си и яхнала верния кон,
през девет земи в десета да иде – да отмъсти на гладната ламя. Пътниците, които
срещала, все я увещавали:

– Не ходи при ламята, девойче, млада и зелена ще погинеш. Я колко левенти има в наше село, все един ще намериш. Така му било писано на твоя, сватба да не дочака.

– Аз съм се заклела на ламята да отмъстя! – отсичала девойката и продължавала по пътя си.

А феминистките, като я видели в доспехи, от кеф щели да умрат. Жена толкова силна в тяхното кралство не били виждали. Като разбрали, че е дошла ламята да убива, на колене я увещавали да не ходи, млада-зелена да не погива. Самата кралица ѝ пратила покана, паж да ѝ стане.

– Аз съм се заклела на ламята да отмъстя! – казала им девойката. – Един годеник имах и тя го изяде, негодницата.

Тогава феминистките, кои с жал, кои с доволство, я оставили – главата да си троши за мъж, щом е решила.

Стигнала девойката до пещерата и се провикнала:

– Излез, излез, ламьо, по мъжки да се бием!

Ламята се събудила и прозяла, тъкмо станало време за закуска.

– Ти ли си мъж, страхливецо неден?! – присмяла се тя.

– Мъж не съм, жена съм – отвърнала девойката. – От люспите ти гердан ще
си направя!

– Жена е на баба ти хурката, тенекийо дрънчаща – продължила да се подиграва
ламята, но девойката в пещерата не влязла.

Тогава изпълзяла ламята зла и гладна, девойката да яде. Диетата си щяла да развали, но не я било грижа, така се била ядосала.

Развъртяла девойката меча, а ламята налетяла да я сграбчи, над земята да я вдигне. Девойката обаче се пазела, с щита си удряла ноктите на гладницата.

Тълпа се събрала, схватката да гледа. Едни със свито сърце за честната девойка, други зрелище да зяпат. Кралицата дошла с придворните, тревожела се за момичето.

Проточил се боят три дена и три нощи, докато ламята, изгладняла, не извила
шия близо до девойката. Изсвистял мечът и пронизал гърлото на ламята, от свиране в пещерата люспите ѝ били залинели. Плиснала кръвта на земята и опръскала жените. Някои с писъци побягнали, а девойката сякла ли, сякла, докато нищо не останало от туловището. После взела няколко люспи и зъби, да ги покаже в селото си, и тръгнала обратно, без да каже дума.

А феминистките се спогледали. Мигар толкова силна била любовта на девойката към загиналия годеник? Хвърлили те мъжките си панталони, облекли роклите и тръгнали след девойката да видят широкия свят.

Всички ли, ще попитате вие? Е, не всички, имало и такива, които искрено мразели мъжете. Пък и повечето си взели панталоните, а и някой и друг меч. Я разбойник ще срещнат по пътя, я ще им се натресе някой навлек. Пък и лами можело да има, девойки да ядат.

Завързала и кралицата косите си, яхнала коня. Имало навремето един сисадмин, който я искал, но тя му отказала, моминско село искала да прави. Сега решила да иде да го навести, да разчисти пепелниците край клавиатурата му – зер като я види, можело пак да я залюби, както обича компютъра си. Пък кралството да се оправя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s