Стефан Бомжа

Откъс от този текст беше публикуван на сайта на вестник „Стършел“. Приятно четене!

Стефан Бомжа

В кръга на познатите ми винаги е имало оригинални елементи. Дали ще висят от бариерата на паркинг или от прозореца на дванайсетия етаж на хотел и ще се пръскат с вода; дали ще си правят още един съученик от смачкана хартия, яке и чанта; или пък ще снимат видео как се въргалят в снега, те винаги са забавни и интересни. Имам и един познайник, който наскоро смени четири влака, за да стигне от София до Габрово, понеже изпуснал директния.

Но най-забавният човек, с когото поддържам отношения в момента, вероятно е моят познат Стефан¹. Стефан работи, понякога, като статист в киното. Виждали сме го в ролята на джудже в коледен филм; с хавайска риза на Зимния панаир на книгата (тогава рекламираше моя книга) и като брадат, мустакат турчин в историческа лента. Звездният му час, според самия него, бил когато по време на една продукция трябвало да влачи идола си, Гари Олдман, за крака, а пък Гари, пльоснат по гръб, му давал акъл как точно да го подхване.

Какво работи Стефан, освен статист, е мистерия. Самият той твърди, че продавал книги. Но веднъж ми довери и че бил шпионин като дядо си, Стефан старши. За Стефан старши има публикувани документи, че наистина е работил в разузнаването навремето, а колкото до внука му… не знам какво да мисля. Когато се сетя за това изявление, винаги се чудя дали е бил сериозен.

Като хоби Стефчо се занимава с писане. И с четене. И със снимане на тролски видеоклипове. Наскоро попаднах на негов клип как се вози в трамвай, а на друг разглеждаше книга-игра под портрета на Тодор Живков и в съпровод на „Вставай, страна огромная“. Що се отнася до разказите му, ако някога попаднете на тях, пригответе си памперс, преди да ги зачетете. В една негова история, участвала в конкурс на ИКФЕП „Иван Ефремов“, се разказваше за същество от бъдещето, изпратено в настоящето, за да научи хората как да си изхвърлят боклука. И съвсем случайно после го намериха с блистер от витамин C, стърчащ от задното му отверстие…

Мечтата на Стефан е да стане бомж². Затова пуска коса и брада (освен заради киното) и ходи да чете книги по градинките. Разбира се, истински бомж той няма да стане, защото притежава два апартамента в София, но се справя отлично с наподобяването. Най-голямата похвала за него е някой да му каже, че прилича на бомж, а когато нарича така другите, не е за да ги обижда.

Понякога Стефчо твърди, че не пие. Само че сме си пийвали заедно по биричка. Но както е казал народът: „Слушай ме какво ти казвам, а не ме гледай какво правя.“ Твърди, че и по жени не ходи, но тук историята мълчи позорно. Още никой не е успял да уличи Стефан в близки отношения с представителка на противния пол. Може би бягат от него.

Ако Стефчо някога прочете този фейлетон, сигурно ще поиска да ме замери с тежък, евтин и държавен предмет. Стига да намери такъв, разбира се. А може на свой ред да напише нещо за мен. Моята личност не е толкова интересна като неговата, но знае ли се? И все пак се радвам, че го познавам и че винаги когато ми е тъжно, мога да разчитам на неговите истории да ме развеселят.

1Името е променено.

2Без установено местожителство (от руски); бездомник.