Коронавирусът да изчезне
В детската градина мечтаехме да станем астрономи и космонавти, каубои и полярни изследователи, известни учени и кинозвезди. Но това беше отдавна. А за какво си мечтаем най-често сега? За хамбургер. Или тази вечер да успеем да се наспим. Шефът да не ни тормози. Да спре да вали за ден-два, та да стигнем до парка.
Някак изчезна и очарованието на Коледа от времето, когато бяхме деца. Всъщност, едно от първите неща, за които се сещам около този празник, е големият брой самоубийства по това време на годината.
Но и сега Коледата има очарование – украсените елхи, празничните лампички, коледните песни – и човек понякога спира, за да си помечтае за големи неща. Например да поеме на пътешествие, да види екватора и полюсите, да посети Международната космическа станция. Има обаче нещо, което бих пожелала не само за себе си, а и за цялото човечество. И то е коронавирусът, пръкнал се в края на две и деветнайсета в Китай, да вземе най-накрая да изчезне, заедно с всичките си варианти. Или, в краен случай, да мутира в безобидна посока, както вируса в „Щама „Андромеда“ на Майкъл Крайтън.
Ще кажете, това не е единственият вирус на света, нито пък единственият начин да се затрие човечеството или отделни негови представители. Хората умират от какво ли не.
Само че това е вирус, предизвикал пандемия, която в рамките на година и половина уби милиони. Би било хубаво да го няма, нали?
Разбира се, най-добре щеше да бъде, ако бяхме успели да го елиминираме още в началото на пандемията, но всеобщата неорганизираност, политическите интереси и късогледството на бизнеса попречиха на това.
Надеждите ни сега са във ваксините, спазването на мерките и не на последно място – да се пръкне някой по-безобиден вариант, който да измести другите.
Разбира се, това, че не се е случило в популациите на прилепите, откъдето тръгна вирусът, не дава големи основания за такова развитие на нещата. Но човек може да си помечтае.
Онова, което най-много ни липсва сега, може би е усещането за нормалност. Да излезеш от къщи без маска на лицето, да се качиш в трамвая, да влезеш в сладкарницата да изядеш една торта, без да ти правят десет проверки на документи и телесна температура преди това. Да се видиш с приятелите си, без да обсъждате кой ваш познат се е споминал от вируса и как те не мислят да се ваксинират, защото ги е страх от ваксините, но не и от усложненията след евентуално боледуване. Да не се чудиш при всяко схващане и болка в дробовете дали не си го прихванал и от кого.
Пандемията е страшна заради физическите си измерения, но не по-малко разрушителни са психическите. А в България нямаме работеща здравна система, какво да говорим за грижите за психическото здраве, които у нас най-често се свеждат до псуване на управляващите и сипване на още една ракия.
Имаме си достатъчно проблеми и без „Коронавирус-19“.
Затова бих искала просто да го няма. Един ден да се събудя и той да е изчезнал като с магическа пръчка, и всичко отново да е както преди, само че по-хубаво. Да имаме работеща здравна система и държавно управление, и хората да не се страхуват за бъдещето си.
Не изглежда особено осъществимо, но такива са мечтите. Един път в годината можем да спрем и да помечтаем.
Jane Undead 