Мухата и рационалните зърна

Това е разказът, спечелил второ място в конкурса. Автор е Валентин Димитров.

Мухата и рационалните зърна

Професор доктор Сотир Сократов беше учен от средна ръка в щата на един от многото институти на академията и по-точно в секцията „Съвременни проблеми на рационалността“. Паралелно преподавателстваше в един от многото университети в страната по едноименната си коронна дисциплина.

Годините се нижеха без сътресения, докато ненадейно за самия него в главата му влетя една муха – да стане „голям доктор“, тоест доктор на рационалните науки. Отначало той се опита да я пропъди, но тя кацаше ту на лявото, ту на дясното полукълбо, вреше се и между мозъчните гънки, докато застави собственика им да се замисли сериозно върху двете страни на дилемата. От една страна, що му трябваше на баир лозе, що да си разваля научния рахатлък, да предизвиква присмеха и завистта на колегите. От друга страна, д.р.н. си беше авторитет, самочувствие, че и по-висока заплата чак до пенсия. Надделя второто…

Сократов формулира темата на дисертацията – „Философия и антропология на социално-психологическите аспекти на рационалните зърна“, прекара я леко през утъпканата академична процедура и започна инвазията в материята. Изучи сродните публикации, изкопа де-що рационално имаше в Интернет, разхвърля парчета от бъдещия научен пъзел на по-умните си студенти под форма на курсови работи, абонира се за водещото в изследваната област списание In the World of the Rational.

За около година Сотир събра и анализира теоретичната канава на дисертацията, като умело преподреждаше чуждите текстове, а тези, които преписваше мотамо, ограждаше с кавички – тези „смокинови листа“ на ширещото се плагиатство. Предстоеше натрупването на подходящ емпиричен материал, извличането от него на необходимите доказателства в интерес на научната хипотеза в съответствие с „живия живот“. Както казва народът, трябваше да се отсее зърното от плявата.

Та подкара ги той рационалните зърна – фасул, грах, ориз, леща, царевица, ечемик, ръж, елда, просо, киноа, сорго и други екзотики. Мина и през зърната на гроздето, касиса и боровинките. Цяла глава посвети на феноменалната рационалност от едно зрънце да се раждат много зрънца, които обединени в класове, кочани, шушулки или чепки, след съответната преработка даваха хляб, вино, манджи за хората и фураж за добитъка. После захапа птиците, които разбираха от зрънца, мравките, които ги събираха за зимата…

По метода на дедукцията, разглеждайки зрънцето като основен градивен елемент, в други две глави дисертантът се впусна в рационалността на химията (доказвайки гениалността на таблицата на колегата Менделеев) и физиката (похвали колегата Нилс Бор за строежа на атома). Разгледа приноса на светите Солунски братя, задето благодарение на техните буквени зрънца пишем и четем.

Опощил материалния свят, с две нови глави бъдещият голям доктор прескочи в духовното. Защото, смяташе той, крилатите мисли не могат да полетят, ако не са накълвали достатъчно рационални зърна. Разгледа семейството, трудовия колектив и бизнесекипа като рационални зрънца на по-големите социални системи. Само в политиката зацикли, защото там не можа да открие нищо рационално.

…Междувременно Сократов бе поканен на някаква „рационална“ двудневна международна конференция в един морски град, в един позападнал хотел. Най-интересното на форума бяха кафепаузите, особено когато някаква напориста доцентка на загадъчно неопределима възраст се натресе на рационалния корифей. Нещата се усложниха, когато вечерта на официалния коктейл доцентката продължаваше настойчиво да пърха около професора, правейки от време на време недвусмислено еротични намеци. Всъщност ситуацията имаше само две прогнози – или в неговата, или в нейната хотелска стая. Надделя второто…

Сотир мина набързо под душа, нафъска се с парфюм „Хуго Бос“, подарен за рождения му ден миналата година от жена му, облече ризата и завърза вратовръзката, предназначени за втория ден на конференцията.

В дамската стая го изненада бутилката вино, което доцентката бе забърсала пътьом от мокрия бюфет на коктейла. Двамата скриха нетърпението си със скучен и кратък научен разговор, отпивайки от пластмасовите хотелски чаши. Сократов прикри с отработено движение на ръката една своя начеваща прозявка и реши, че е настъпил моментът за реализация на завоалираните намеци и аванси.

Съблече сакото, разхлаби вратовръзката и с небрежно великодушие остави другите атрибути на тоалета си в ръцете на доцентката. Самият той с галантност, виждана само в любовните филми, се зае с женската тара. Разкопча няколко копчета и копринената блузка кацна грациозно на захабения ламинат. Сам се учуди на сръчността, с която разкопча някакво устройство откъм гърба. После нежно свали тънките презрамки…

Точно сега в главата на професора влетя онази, научната муха! Той бързо се опита да я пропъди, но тя кацаше ту на лявото, ту на дясното полукълбо, вреше се и между мозъчните гънки, подбутваше го към научен размисъл, което можеше да предизвика опасно разсейване. Точно сега ли, помисли си професорът, нещо трябва да нарушава душевното му равновесие. Сети се, че според Фройд за мъжката душа няма нищо по-добро от женското тяло. Концентрира се върху тялото. И не сбърка…

Вдъхновен от романтичната конференция, Сократов продължи своята офанзива срещу науката. Работата му спореше още повече, изводите кристализираха бързо, роди се неподозирана чисто нова глава, апотеоз на всичко до нея. Лесно се справи с научния апарат, изворите и източниците, дузината таблици, схеми и диаграми. Накрая изцеди всичко в убедителен автореферат.

Защитата премина в обичайните за случая хвалби от шефа на катедрата, мрънкане от рецензентите, режисирани неутрални изказвания и предварително поръчани риторични въпроси, които доказваха демокрацията в рамките на академичната автономия и гениалността на дисертанта. Оставаше само едно гласуване на научното жури (резултатът беше ясен априори), след което Сократов щеше да покани всички на коктейла (организиран също априори).

Ненадейно един от студентите, докарани зорлем на събитието в качеството на научно пушечно месо, вдигна плахо ръка откъм последните редове. Председателят на журито първом не го забеляза, но спорадични реплики оттук-оттам го насочиха в нужната посока.

– Виждам, че вдигате ръка, колега. Въпрос ли имате или изказване?

– Въпрос, само кратък въпрос – сякаш се извиняваше студентът. – Ако може господин професорът да ни каже кои, според него, с една дума все пак, са най-рационалните зърна?

Докато строеше изречението, в главата на Сократов мигновено бръмна онази, научната муха, която за малко не провали инцидентния романс, завъртяха се кадри от хотелската стая с участието на копчета и презрамки… Всъщност това бе квинтесенцията на дисертационния му труд, която този студент уцели с наивния си въпрос.

– Драги колега, то в дисертацията, най-общо, това е казано. Но, виждате ли, нещата са много по-сложни. Защото зърна – много, а в зависимост от обстоятелствата и условията различните рационални зърна проявяват своята рационалност в различен спектър и интензитет. Но ще ви кажа нещо лично, което открих на емпиричния етап от работата ми по дисертацията…

Сократов свали очилата, зарея замечтан поглед над главите на публиката и заключи:

– Най-рационалните зърна, колега, се крият в сутиените!

Избухнаха аплодисменти. За първи път в академичната сухота на аула максима бе прозвучала сочна еротична шега!

Само най-новият „голям доктор“ в страната знаеше, че това е истина… При това – голата истина!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s