За ползата от образованието 2

Ето и есето, спечелило второ място в конкурса. Негов автор е Соня Батова.

За ползата от образованието

Понятието „образование“ съществува още от дълбока древност, когато например в Древен Египет обикновените поданици на фараона, чрез своето трудолюбие и упоритост, са успявали да се изкачат до позицията „писар“ – една от най-ценените длъжности тогава. В тези времена една такава възможност е амбицирала техния дух и въпреки пълното подчинение пред абсолютната власт на владетеля, хората са се борили да намерят своето призвание. В други древни държави като Атина и Спарта, образованието на момчетата е преминавало през различни етапи, докато се достигне до нужното военно обучение на осемнайсетгодишна възраст. Тук е важно да се спомене също за огромните изпитания „криптея“, през които те е трябвало да преминат, за да докажат своето достойнство и сила. Обхватът на тези трудности бил обширен, като включвал ходене на бос крак, кражба с цел оцеляване и вечерно ловуване за внушаване на страх у поробеното население. За разлика от тях обаче, жените не се ползвали със същите привилегии за образование и били принудени да бъдат домакини в семейството. Това поставяло ясни граници между възможностите на двата пола, като за жените често било казвано, че са неспособни да управляват своите емоции и затова им трябвал мъж, който да ги ръководи. И всичко това водело до заключението, че съществува строго различие между двата пола от образователна гледна точка.

Нека сега се пренесем няколко века напред, докато достигнем до края на деветнайсети век, когато в столици като Берлин, Лондон и Париж се разразяват масовите движения на жените за нуждите от образование, което да е достъпно и за представителките от нежния пол. В Рим обаче ситуацията изобщо не изглежда толкова цветна. Там е нечувано една жена да бъде смятана за достатъчно умна, за да получи право на качествено образование. Изключение прави младата Мария Монтесори, която взима най-тежкото решение в живота си, а именно – да се откаже от детето си в името на образованието на другите подрастващи. В своята книга „Учителка на новото време“ изключителната писателка Лаура Балдини представя с максимална точност живота на младата жена, която преследва мечтата да стане първата доктореса в Рим. Преминавайки през безбройни трудности, тя доказва на всички, че няма нищо по-важно от образованието, което ни прави пълноправни граждани на едно общество. След като защитава отлично докторската си работа, тя става главен управител на училище за слабоумни деца. Влагайки всичкото си старание и усилие, тя постига забележителни резултати в своята професия, като заедно със своя любим изчита много трудове на знаменити автори по медицина и психология. Със своята дейност тя поставя началото на съвременната концепция за образованието на слабоумните деца, с помощта на различни средства и засилване на собствените сетива и способности. Нейната вяра ѝ помага да приюти отхвърлените от обществото деца, едно от които е момченце на име Луиджи, оставено от своите родители да гние в затвора за душевноболни. Там то бива поставено на изключително мъчително ежедневие, съпътствано от живот в килия, студени душове и електрически столове. Със своята поява Мария Монтесори спасява живота му и започва да го обучава заедно с други деца на неговата възраст. Резултатите на нейните възпитаници на външните изпити превъзхождат тези на децата без проблеми, което доказва, че независимо от физическото си състояние, всяко дете, стига към него да бъде подходено с търпение и старание, може да се превърне в образован възрастен.

В днешно време до голяма степен са заличени различията между мъжете и жените в сферата на образованието, въпреки че се наблюдават деления по квоти. За съжаление обаче остава проблемът с „различните“ деца, на които се гледа с лошо око и се прилагат обучения в изолирана среда. По този начин се отнема възможността им за социализация с другите, което поражда чувство на объркване и ненавист към собственото различие. От своя страна, това влиза в противоречие с основната полза от образованието, а именно – да се изградят силни личности, със собствен начин на мислене и гражданско самосъзнание, които в бъдеще да заемат своите позиции в управлението на държавата. Ето защо според мен образованието трябва да бъде достъпно за всички, независимо от техния пол или физически характеристики.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s