За ползата от образованието… или училище на бъдещето

Това е разказът, спечелил трето място в конкурса. Автор е Гергина Шипочка.

За ползата от образованието…

или училище на бъдещето

Гергина Шипочка

– Хей. Какво става? Излъчваш някакво спокойствие. Различна си. – попита ме Ая.

– Щастлива съм. – отвърнах аз.

– Защо? Да не би да ти предложи брак? – предположи тя.

– Не. – отвърнах аз.

– Ами тогава, да не би да са те повишили? Няма ли да кажеш най-сетне? – настояваше тя.

Не са ме повишили, дори напротив напуснах работа – отвърнах спокойно аз, отпивайки от чая си.

– Напуснала си работа и просто ей така пиеш чая си, ли? Как ще се справяш? Ами сметките, ами задълженията? – смаяно ме гледаше Ая.

– Защото си спомних кое е важното – намигайки й отговорих аз.

– О, моля те, пак ли си чета от онези книги за личностно развитие, казвам ти – това са пълни глупости – отегчено добави тя.

– Ха-ха, знаеш, че не чета подобна литература – засмях се аз.

– Да, но все повече звучиш като тях – отвърна тя.

– Ти обаче изглежда си наясно какво пише в тях – не останах длъжна аз.

– Ха-ха, много смешно. Какво става все пак? – загрижено попита Ая.

– Знаеш, че съм родена в много малък град – започнах аз. – Един ден, мисля, че бяхме седми клас, класната влезе и ни каза да извадим по един бял лист. Всички помним онова чувство в стомаха, когато чуехме това, нали? Е, тогава всички се стъписахме, но само Пешо се осмели да попита за какво ни е, след като имаме час на класа? Чудехме се няма ли да говорим пак за дисциплината или пък да имаме математика, за да наваксваме? Тогава класната строго повтори: „Приберете всичко и оставете само един бял лист и химикал“. Досещахме се, че няма да ни се размине и ще пишем обяснения защо миналия петък избягахме в час по рисуване. Госпожата обаче ни изненада и ни каза нещо от сорта на:

Имате 15 минути, за да напише всеки от вас, анонимно, на листа какво означава щастието за него, какво си представя, когато чуе, че някой е щастлив. Когато сте готови, сгънете листа на четири и го оставете в купата при мен.“

Направихме го. Когато всички бяхме готови, класната ни съобщи, че ще прочете на глас всяко едно от тези листчета като никой няма да знае кое листче на кого е. И започна да бърка в купата и да чете бавно и ясно едно по едно всяко листче. Още помня някои от тях. – Започнах да ги изреждам пред Ая: –

Щастие е да съм богат“.

Щастие е да съм успял“.

Щастие е да имам жена и поне две деца“.

Щастие е Ицо да е с мен“.

Щастие е да стана художник“.

Щастие е да ходя на екскурзии“.

Щастие е да помагам на по-малките от мен“.

Щастие е да уча“.

Щастие е да съм здрав и да тичам“.

Щастие е да има кой да те обича“.

Щастие е да бъда себе си“.

Щастието само ще дойде“.

– Ти какво написа – прекъсна ме Ая.

– Ооо, това няма да ти го кажа, разбира се, но ще ти кажа какво ни каза класната, след като прочете всички листчета. Започна с:

Виждате ли, деца, как за всеки щастието е нещо различно. И то съответства и е валидно само и единствено за вас, за вашите съкровени желания. Никой не може да определи какво ще ви направи вас щастливи, освен самите вие. Но и никой няма да дойде и да ви направи щастливи. Единствените хора, които са отговорни за вашето щастие или нещастие, не са вашите родители, приятели, бъдещи съпруги или съпрузи, а сте само и единствено вие. От вас зависи дали ще си позволите да бъдете щастливи, от вас зависи дали ще се борите да бъдете щастливи. Целият свят ще си мисли и ще е убеден, и ще ви казва какво ще ви направи щастливи, но едно трябва да запомните от днешния урок и то е, че никой по-добре от вас не знае какво е най-правилно за вас и какво ще ви направи щастливи. Не се страхувайте да бъдете себе си, само чрез поемането на този път ще успеете да постигнете вашето собствено лично щастие.

От сега нататък няма да имаме час на класа, а ще имаме час, как да го наречем, час по емоции. По време на него ще се опитаме да разберем всяка емоция – как се проявява при всеки индивидуално и ще се научим как да разграничаваме емоциите една от друга. Ще видите, че понякога вие може да си мислите, че изпитвате вина, но всъщност емоцията, която изпитвате, е срам. Затова е необходимо да познавате емоциите си, за да се научите как да се справяте с тях правилно. Ще се опитаме да обясним откъде идват и на какво ни учат, как ни определят и какво влияние оказват върху нашия живот. Ще видите как всяка емоция има своя противоположна и обратното на любовта не е омразата, а страхът. И във всяко наше действие сме водени или от любов, или от страх.

Каквото и да се случва с някого, намерете сили да му простите и не забравяйте, че емоционално всички сме на четири… години, не четвърти клас. Това означава, че ако някой е наранен, обиден или се чувства заплашен, той би реагирал така, както сте реагирали вие, когато сте били в детската градина. Спомняте ли си какво правехте тогава?

Аз бих го настъпила – отговори някой.

Аз бих го ритнал – отговори друг.

Ето, сега разбирате ли какво означава и до какво води да не познаваш собствените си и чуждите емоции?

Обществото е създало рамка за правилно и грешно, за добро и лошо, за щастие и нещастие, за успех и провал, но тази рамка не пасва на всички и не е за всички. И това, което за един е лошо, за друг би било прекрасно. Това, което аз възприемам като провал, за вас може би е най-големият успех. Понякога тази рамка толкова много ни повлича, че забравяме за себе си и мечтите си, водени от стремежа за подражание и „всички така правят“, страх ни е да не ни отхвърлят или казано по детски да не спрат да си играят с нас, защото нашите желания може би са различни. Но ако познаваме емоциите, ще видим, че има и толерантност, която, притежавайки ни, води до мъдростта, че всеки има право на своето мнение и наше задължение е да го уважим.

Сега виждате ли защо е необходимо да има такъв час в училище? Защото само когато познаваме себе си, емоциите си и чувствата си, бихме могли да определим какво е важно за нас и отговаря на нашата същност. И това невинаги е общоприетото, защото щастието е индивидуално, а пътят към него – още по-индивидуален и дълбоко в душата си всеки знае къде е неговото щастие.

Днес, преди да се легнете, запишете това, което ви прави щастливи, скрийте добре това листче и аз съм сигурна, че някой ден точно то ще ви помогне да стигнете до вашия път. Защото колкото сте по-малки и необременени от обществените очаквания, толкова по-верни и искрени са желанията, които имате за себе си.

А сега вадете математиката. Време е за синус и косинус.“

…още си спомням как нямах търпение да се прибера и да напиша своето листче. И с какво нетърпение чакахме следващия час на класа. – носталгично завърших аз.

– Еха, вашата класна сигурно е автор на някоя от тия книги – пошегува се Ая, а аз тъжно поклатих глава. – Какво стана всъщност? Имахте ли час по емоции? Навярно днес се нарича час по емоционална интелигентност.

– Не, следващата седмица класната не дойде, и по-следващата, и така цял месец. Назначиха заместник и по час на класа пак си имахме математика. Един ден директорът влезе и ни уведоми, че е починала. Била е болна от рак. – Тъжно погледнах Ая и усмихвайки се добавих: – Сега разбираш ли защо съм щастлива? Върнах се на пътя си. Намерих си бележката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s