За ползата от образованието 3

Ето и есето, спечелило трето място в конкурса. Негов автор е Николина Барбутева.

За ползата от образованието

Светът не би познал прогреса, ако човекът не се стремеше към знание. Още от Древността училището съществува като институция и събира на едно място много детски души пълни с мечти, нуждаещи се някой да им покаже как да сбъднат всичко, за което мечтаят и искат да постигнат. Училището е арена на много борби, но най-важната е да се превърнеш в личност чрез силата на знанието.

Отдадеността към образованието учи на дисциплина. Без постоянство никое знание не може да се превърне в трайно. Понякога обвиняват българското образование, че не е с практическа насоченост, но смятам, че трябва да се обръщаме винаги към това, което е проверено на местна почва у нас. Колкото и да отричат някои хора, не може да не се признае, че с най-висока степен на образованост е всяко поколение родено преди 1989 г., т.е. онази система, колкото и да изглежда остаряла на някои хора, е дала такива резултати, които съвременните подходи не могат и да си представят да постигнат сега. Виждаме от дистанция на времето каква полза те са имали за образованието върху цяла нация, а и аз имах щастието да бъда обучавана от т.нар. стара школа, която ми показа на практика каква е ползата от образованието, когато то е качествено.

Знанието е сила, която много хора днес нямат. Ценностите се изместиха, а родното училище се подкопа като обществен авторитет. Тъжно е, защото и сега, а колко повече и в бъдеще, ще берем горчивите плодове на грешките на няколко наши правителства. Но ограничен народ най-лесно се управлява – това и децата го разбраха вече! Нищо в политиката не се прави хаотично, а с насоченост. Нашите политици не са глупаци, а стратези. Манипулацията на масата се прави най-лесно чрез обезцененото образование.

Ползата от образованието се усеща най-вече, когато на пазара на труда има добре квалифицирана работна ръка. Тя раздвижва икономиката. А днес все повече работодатели се оплакват от несериозното отношение на своите млади служители. Да, това е поколението, което израсна с идеята, че може и трябва да получава много срещу минимални усилия от негова страна. Защо ли? И аз не зная защо. Сигурно и те не знаят защо, но твърдят уверено, че им се полага най-доброто и няма да работят за някакви си хиляда лева. Било им под достойнството. Невежеството идва в случая, че за скромния си жизнен път тези млади хора не са поставяни в ситуация истински да се борят, за да постигнат нещо, като първите такива борби за тях трябва да започнат от училище. Например борбата за по-добра оценка, но не от типа „може ли да ми пишете еди-колко си“, а къртовски да си извоюваш тази оценка и да си я защитиш със знания. Няколко такива „битки“ и ти вече си превъзпитан не само като ученик, но и като човек.

Може би най-голямата полза от образованието поне според мен е, че те учи да си поставяш житейски цели и да се стремиш към постигането им. Учи ни на конкуренция между нас, но и на толерантност и разбиране различията между хората. Образованият човек е пример във всяка посока. У него има доблест, откритост, прогресивно мислене, поглед към културата и неуморен стремеж за надграждане.

Не искам да мисля за още по-безпросветните времена, които предстоят. Слаба ми е надеждата вече за нещо по-добро, но все пак тя е онова малко гласче, което ни нашепва да вярваме, че предстои нещо по-светло за нас и за тези след нас. Остава да вярваме и да се стремим да даваме добрия пример, дори когато всичко изглежда обречено.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s