Историите на писателя. Знам кой си!

Автор: Мариана Бусарова

Класиран на пета позиция в конкурса за еротичен разказ.

Историите на писателя. Знам кой си!

– Знам кой си – каза му го равно и спокойно, все едно говореше за жегата навън. – И… – Замълча за миг, сякаш изпитваше търпението му.

Той не се сдържа. Преглътна. Адамовата му ябълка подскочи. Привличаше го. Медни коси, розови пухкави устни, светла кожа. И сочни извивки, като на узряла праскова. Дори не беше красавица, но тези къдрици, разпилени по леко разголените ѝ рамене и цепката между гърдите ѝ…

– Какво? – В момента, в който го изрече и съжали.

– Интересува ли те? – Видя я как присвива топлите си кафяви очи.

Като млечен шоколад, напръскан с кристалчета кафява захар. Знаеше, че трябва да се обърне и да си тръгне. Но не успя. Не искаше. Нямаше как тази жена да има повече самообладание от него… И да питае повече презрение… или високомерие…

– Не се прави на мръсница – каза ѝ тихо. Предизвикваше я да наостри уши. Но тя дори не мигна – Не ти подхожда. Твърде си сладка!

Езикът ѝ се стрелна и облиза устните ѝ. Боже! Внезапно го заля толкова силна възбуда, че изскърца със зъби.

– Сладка?! – Усмихна се. – Опаковката невинаги отговаря на съдържанието, нали знаеш? Вероятно ще ти приседна!

Тя наистина се забавляваше. А на едната ѝ буза се появи закачлива трапчинка, за да затвърди излъчването ѝ. Едно малко сладкишче, което можеше да схруска на закуска, заедно с кафето си… Вместо някой френски кроасан!

– Будалкаш ме, сладурано! – Без да се усети беше смръщил вежди.

– Не се мръщи, сладък! – изимитира тя тона му. – Ще ти станат бръчки… И…

Ех, това „и…”. Побъркваше го.

– Какво? – отново трябваше да се въздържи.

– Значи те интересува… така ли да разбирам? Теб?!

Той кимна.

– Е, добре! От мен да мине. – Наведе очи. Секундите отекваха в него. – Ще ти станат бръчки и ще развалиш лъскавата си фасада!

– Фасада?

– Да – впи очи в него и добави: – Красив и безпощаден сваляч. Освен това, казват, че си добър в…

Пак тишина. Очакване. Искаше да се пресегне и да я стисне за раменете. Да повдигне брадичката ѝ и да…

– Бил си добър в писането. А може би и като любовник…

Пое си рязко въздух. Защо тази жена го вбесяваше толкова много? И го привличаше, и го побъркваше… Това не беше… редно?! Това беше негова запазена територия… Тя… ? Не знаеше какво да мисли за нея. Беше като студен пламък. Имаше ли изобщо подобно понятие? Студена като огън! Гореща като лед! Сладка и горчива?

– А ти какво искаш? – Гледаше я от упор в очите.

– Смееш ли да разбереш? – Миглите ѝ потрепнаха леко.

Сигурен беше, че го направи нарочно. Приличаше на стоманено острие в копринена кания. Докато не го измъкнеш и не се порежеш, даже не подозираш какво те чака.

– Не съм от плашливите, сладурано! – изсъска той остро.

– Заведи ме горе, в стаята си. – Очите ѝ се премрежиха и придобиха цвета на разтопено злато.

Усети отново онази тръпка. Стана му горещо. Едва овладя стенанието, напиращо в гърлото му.

– А защо реши, че те искам? – изстреля рязко през зъби.

Тя се засмя звучно. Смехът ѝ беше нисък и чувствен.

– Дънките ти са доста тесни… – Повдигна леко изписаните си вежди. – Имам добро зрение, господин писател!

Той изръмжа.

– Хайде! – Очите му се впиха в нейните и ги задържаха. – Ще видим колко си издръжлива!

Пръстите му я стиснаха за лакътя, сякаш изведнъж се беше уплашил, че тя ще реши да си тръгне.

******

Остави я сама насред сумрака в хотелската си стая и влезе в банята. Нека да го чака. Да се чуди дали не си е променил решението. Да се изпълва със съмнения. Познаваше женската природа. Вечно разкъсвана от противоречия, вечно измъчвана от несигурност, търсеща потвърждение на чувства… Той нямаше чувства.

Пусна студената вода и наведе глава под струята. Зачуди се дали няма да види как нагоре се издига пара, толкова разгорещен се чувстваше. Съблече се и хвърли дрехите си в ъгъла на помещението.

Усети лек полъх и още преди да успее да се обърне ръката ѝ се спусна по гърба му и се спря на кръста му.

– Не обичам да чакам… Особено щом съм възбудена…

Гласът ѝ беше нисък и натежал от желание, а дъхът ѝ се блъсна в кожата на гърба му и го накара да изтръпне. Обърна се рязко и се надвеси над нея.

– Ти си… – Изобщо не сети какво да ѝ каже.

– Неустоима? – Надигна се на пръсти и го целуна по устните. – Знам, сладък! Хайде, ела да разкопчаеш ципа на роклята ми!

Командваше ли го?! Усещаше как контролът му се изплъзва… Беше му се изплъзнал още отначало, от първите думи, които беше произнесла.

Протегна се, смъкна проклетия цип и видя дантелено ѝ бельо в бордо. А тя свали роклята си бавно надолу. Разкопча сутиена си и го пусна на пода. Наведе се демонстративно и плъзна бикините по бедрата си.

Щеше да ѝ покаже. Стисна хълбоците ѝ с длани и я накара да се подпре на канапето пред себе си. Дори нямаше да я гледа в очите, докато я обладава. Тя се изви, наведе се, така че му даде идеална видимост към тялото си и извъртя глава над рамото си.

– Как позна, че това е любимата ми поза? – Очите ѝ блестяха.

Беше прехапала долната си устна и точно това беше последното, което срути цялото му самообладание. Притисна я към гърдите си. Искаше я! Проникна в нея рязко. Беше толкова стегната и мокра, че не успя да потисне стона, който напираше на устните му. Чу я как вдишва рязко. Прокара ръце през талията ѝ и нагоре към гърдите ѝ. Кожата ѝ пареше. Тялото ѝ се извиваше назад към неговото. Тя беше огън. Невъздържана. Омайваща. Превземаше го. Нали той беше този, който обладава… А тя… изсмукваше го, побъркваше го. Възбудата му се покачи толкова бързо, че се наложи да забави ритъма, за да не свърши веднага…

Отдръпна се и я извъртя към себе си. Гледаха се няколко секунди в очите, а после я вдигна на ръце и я занесе до широкото легло в ъгъла. Настани се между бедрата ѝ. Не знаеше какво иска да ѝ докаже. Искаше тя да се извива под него, заради него… да чува стенанията ѝ, да я чуе да го моли… Дори така, докато беше оставена на милостта на ръцете и устните му, не се почувства победител.

******

Един слънчев лъч гъделичкаше миглите му. В полусън протегна ръка, за да я потърси в леглото до себе си. Очакваше да я намери там, все още спяща, след дългата и изтощителна нощ, която бяха споделили двамата. Трябваше да ѝ признае, че го беше накарала да забрави за борбата за надмощие. Беше изтрила цялото му самообладание. От един момент просто бе спрял да мисли и се бе отдал на усещанията.

Пръстите му не я достигнаха. Отвори очи. Нямаше я. На съседната възглавница лежаха бикините ѝ и една сгъната рекламна листовка. Дръпна листчето и зачете написаното с елегантен почерк:

Спомняй си за мен и знай, че не всичко, което е било за малко твое, ти принадлежи…”

Отпусна се на възглавницата и смачка бележката. Завладяха го безсилие и празнота.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s