8

ГЛАВА ОСМА

Торби имаше избор: да се остави да го осиновят тихо или да вдигне шум и пак да го осиновят. Той избра първото, което беше разумно, тъй като противопоставянето на волята на Главния офицер беше неприятно и почти винаги безсмислено. Освен това, въпреки че сдобиването с ново семейство толкова скоро след смъртта на Тетко му се струваше непривично и го караше да се чувства нещастен, той разбираше, че промяната ще бъде само в негова полза. Като фраки статутът му никога не беше бил по-нисък. Дори робът има равни.

Но най-важното беше, че Тетко го беше инструктирал да прави каквото му нареди капитан Крауза.

Осиновяването се състоя същия ден в трапезарията по време на вечерята. Торби разбираше съвсем малко от случващото се и нищо от изречените думи, тъй като церемониите се провеждаха на „тайния език“. Капитанът обаче му беше обяснил какво да очаква. Целият екипаж на кораба беше там, с изключение на онези, които бяха на вахта. Дори доктор Мейдър се намираше в помещението, без да взема участие, но можеше да вижда и чува.

Внесоха Главния офицер и всички се изправиха. Оставиха я в едно кресло начело на офицерската маса, където нейната снаха, съпругата на Капитана, щеше да се грижи за нея. След като се настани удобно, тя направи жест и останалите седнаха, а Капитанът се настани от дясната й страна. След това девойките от лявата половина на кораба, които бяха дежурни днес, сервираха на всички купички с по малко каша в тях. Никой не я докосна. Главният офицер почука с лъжицата си по купичката и заговори кратко и категорично.

Синът й последва нейния пример. Торби се удиви, когато разпозна част от речта на Капитана – приличаше досущ на съобщението, което лично му беше доставил. Беше уловил поредността на звуците.

Главният инженер, по-възрастен от Крауза мъж, им отговори, после се изказаха още няколко по-възрастни мъже и жени. Главният офицер зададе въпрос, на който й отговориха хорово с единодушно съгласие. Старицата не попита дали има несъгласни.

Торби тъкмо се опитваше да привлече вниманието на доктор Мейдър, когато Капитанът го заговори на интерлингве. Момчето седеше самичко на един стол и се чувстваше като извадено на показ, особено след като видя, че хората, които го наблюдават, не изглеждат много дружелюбни.

– Ела тук!

Торби вдигна поглед и установи, че Капитанът и майка му го гледат. Струваше му се, че тя е подразнена от нещо, но можеше и така да си изглежда по принцип. Момчето побърза да се подчини.

Тя потопи лъжицата си в неговата купичка и едва я облиза. Той се почувства все едно върши нещо много нередно, но тъй като го бяха инструктирали, също потопи лъжицата си в нейната купичка и плахо изяде една хапка. Тя се пресегна, дръпнах лицето му надолу и докосна бузите му една след друга с повехналите си устни. Той отвърна на символичните целувки и потръпна.

След това капитан Крауза яде от купичката на Торби, а Торби яде от неговата. Капитанът взе нож, хвана върха му между палеца и показалеца си и прошепна на интерлингве: „Гледай да не извикаш“. После прободе Торби в предмишницата.

Торби си помисли с презрение, че Базлим го беше научил да понася десет пъти по-силна болка. Но му потече кръв. Крауза го заведе на място, където всички можеха да виждат, каза нещо на висок глас и вдигна ръката му, така че върху палубата да се образува локвичка кръв. Капитанът стъпи в нея, разтърка я с крак и отново каза нещо на висок глас. Тълпата заликува. Крауза каза на Торби на интерлингве:

– Сега кръвта ти е в стоманата, а нашата стомана – в кръвта ти.

Торби се беше сблъсквал със симпатична магия през целия си живот, така че разбираше нейната примитивна, почти разумна логика. Той усети прилив на гордост от това, че вече е част от кораба.

Жената на Капитана сложи лейкопласт върху раната. След това Торби обмени храна и целувки с нея, а после трябваше да повтори същото в правилния ред из помещението. На всяка маса – с братята и чичовците си, сестрите, братовчедите и лелите си. Вместо да го целуват, мъжете и момчетата стискаха ръцете му и после го потупваха по раменете. Когато стигна до масата на неомъжените жени, той се поколеба – и откри, че те нямат намерение да го целуват. Вместо това се кикотеха, пискаха и се изчервяваха, а след това припряно го докосваха по челото с показалци.

След него вървяха девойките, дежурни по кухня, и раздигаха купите с каша – чисто ритуална храна, която символизираше оскъдните дажби, на които Народът можеше да прекоси космоса, ако е необходимо – и сервираха пиршество. Торби щеше да се натъпче с каша до ушите, ако не беше схванал номера: не яж, само натопи лъжицата и после едва опитай храната. Но когато най-накрая седна, като признат член на Семейството, на масата на ергените от дясната част на кораба, той нямаше апетит за банкета в негова чест. Осемдесет и няколко нови роднини бяха твърде много за него. Чувстваше се изморен, нервен и отпаднал.

Но все пак се опита да яде. Веднага след това чу коментар, от който разбра само думата „фраки“. Вдигна поглед и забеляза от срещуположната страна на масата младеж, който му се хилеше неприятно.

Главата на масата, който седеше отдясно на Торби, призова за внимание.

– Тази вечер ще говорим само на интерлингве – обяви той, – а след това ще следваме обичаите, с които ще помогнем на новия ни роднина постепенно да научи нашия език.

Той погледна студено към младежа, който се беше присмял на Торби.

– Колкото до теб, Братовчеде по сватовство, ще ти напомня – само веднъж – че моят Осиновен по-малък брат е по-старши от теб. Яви се в каютата ми след вечеря.

По-малкото момче се стресна:

– О, Старши братовчеде, аз само казвах…

– Престани – каза младият мъж тихо на Торби. – Използвай вилицата си. Месото не се яде с ръце.

– Вилица?

– Отляво на чинията ти. Наблюдавай ме и ще се научиш. Не ги оставяй да те дразнят. Някои от тези млади глупаци още не са научили, че Баба не говори на вятъра.

Торби се премести в по-малко луксозна, но по-голяма каюта, предназначена за четирима души. Негови съквартиранти бяха Фриц Крауза, най-възрастният му неженен приемен брат и глава на ергенската маса, Шелан Крауза-Дротар, втори приемен братовчед по сватовство и Джери Кингсолвер – приемен племенник, син на неговия най-възрастен женен брат.

Като резултат от това той бързо научи суоми. Но думите, които трябваше да усвои най-напред, не бяха на суоми; това бяха думи, заети или измислени, за да опишат семейните взаимоотношения в големи подробности. Езиците отразяват културите; повечето от тях различават брат, сестра, баща, майка, леля, чичо и свързват далечните поколения посредством представката „пра“. Някои езици например не различават „баща“ и „чичо“, защото отразяват племенните обичаи. Обратно, други езици (например норвежкият) отличават чичото по майчина линия от чичото по бащина линия („морброр“ и „фарброр“).

Волните търговци например могат да нарекат с една дума „моят приемен доведен полу-вуйчо по сватовство, вече покойник“, която означава точно това родство и никое друго. Взаимоотношението между коя да е точка върху семейното дърво и произволна друга точка може да бъде назовано по подобен начин. Докато повечето култури намират за достатъчни десетина титли за назоваване на роднините, Волните търговци използват повече от две хиляди. Техните езици дискретно и бързо назовават такива променливи като поколение, пряко или по съребрена линия, роден или осиновен, възраст в поколението, пол на говорещия, пол на назования роднина, полове на роднините, които оформят връзката, кръвно родство или родство по сватовство, и жизнено състояние.

Първата задача на Торби беше да научи думите и роднинството, което се дефинира с тях, с които да нарича всеки от повече от осемдесетте си нови роднини. Той трябваше да разбира точната степен на роднинството, близко или далечно, старше или младше. Освен това трябваше да научи и титлите, с които всеки от тях щеше да се обръща към него. Докато не усвоеше всичко това, той не можеше да говори, защото само с отварянето на устата си щеше да извърши сериозно нарушение на маниерите.

С всеки член на екипажа той трябваше да свърже по пет неща – лице, пълно име (неговото собствено име сега беше Торби Базлим-Крауза), фамилна титла, фамилната титла, с която този човек се обръщаше към него, и корабен ранг (като например „Главен офицер“ или „Втори помощник-готвач от дясната част на кораба“). Той научи, че всеки човек трябва да бъде наричан с фамилната си титла по семейни въпроси, с корабния си ранг, когато ставаше въпрос за корабни задължения и с личното си име на социални събирания, ако по-старшият разрешеше – прякорите практически не съществуваха, тъй като можеха да бъдат използвани само в посока надолу, но никога нагоре.

Докато не усвоеше тези разграничения, той не можеше да функционира като член на семейството, въпреки че законът му го позволяваше. Животът на кораба представляваше кастова система от такива сложни задължения, привилегии и задължителни реакции на задължителните действия, че караше подреденото рангово общество на Джабал, сковано от протокола, да изглежда като пълен хаос. Жената на Капитана беше за Торби „майка“, но също така и Заместник-главен офицер, а как я наричаше, зависеше от това какво трябваше да й каже. Тъй като той живееше в ергенските квартири, майчинската част беше свършила още преди да започне; въпреки това тя се държеше с него топло като със син и подлагаше буза за целувка също както правеше със съквартиранта и по-голям брат на Торби, Фриц.

Но като Заместник-главен офицер тя можеше да бъде студена като данъчен инспектор.

Нейният статут обаче също не беше лесен. Тя нямаше да стане Главен офицер, докато старицата не благоволеше да умре. Междувременно тя беше ръцете, гласът и личната прислужница на свекърва си. На теория старшите офицери бяха избираеми; на практика системата беше еднопартийна с единична бюлетина. Крауза беше капитан, защото баща му беше бил такъв преди него. Жена му беше заместник-главен офицер, защото му беше жена. Един ден тя щеше да стане главен офицер и да се разпорежда с него и с кораба му, както сега правеше майка му – поради същата причина. Междувременно високият ранг на жена му носеше със себе си най-лошата работа на кораба, без отмяна, защото старшите офицери служеха доживот… освен ако не ги отстраняха от длъжност, осъдеха и изгонеха – на някоя планета за незадоволително представяне или в замразяващия хлад на космоса за нарушение на древните и твърдоглави закони на „Сису“.

Но такова събитие беше толкова рядко, колкото и двойното затъмнение; майката на Торби влагаше всичките си надежди в сърдечния удар, инсулта и другите опасности, дебнещи старата възраст.

Като осиновен най-малък син на капитан Крауза, който беше най-старшият мъж от рода Крауза и титулярен глава на клана Сису (истинският лидер беше майката на Капитана), Торби се оказа старши на три четвърти от новите си роднини според клановия си статут (той още не беше придобил корабен ранг). Обаче старшинството не правеше живота му по-лесен. С ранга идваха привилегиите – и така ще бъде винаги. Но също така и отговорностите и задълженията – винаги по-обременяващи, отколкото привилегиите са приятни.

По-лесно беше да се изучи за просяк.

Торби беше пометен от новите си проблеми и затова не се видя с доктор Маргарет Мейдър в продължение на дни. Бързаше по главния коридор на четвъртата палуба – сега той винаги бързаше – когато се натъкна на нея.

Момчето спря.

– Здравей, Маргарет.

– Здравей, Търговецо. За момент помислих, че вече не си говориш с фракита.

– О, Маргарет!

Тя се усмихна.

– Шегувам се. Поздравления, Торби. Радвам се за теб. Това е най-доброто разрешение, предвид обстоятелствата.

– Благодаря. Предполагам, че е така.

Тя премина на системен английски и каза с майчинска загриженост:

– Изглеждаш притеснен, Торби. Не вървят ли нещата?

– А, всичко е наред. – Изведнъж той избълва истината. – Маргарет, никога няма да разбера тези хора!

Тя му отвърна нежно:

– Чувствам се по същия начин в началото на всяко проучване на терен. А това беше най-озадачаващото. Какво те притеснява?

– Ъ… не знам. Никога не мога да определя. Да вземем например Фриц – най-големият ми брат. Той много ми е помагал. Но понякога пропускам нещо, което той очаква да разбера и след това ми проглушава ушите. Веднъж ме удари. Аз му отвърнах и тогава помислих, че ще експлоадира.

– Права за кълване – каза Маргарет.

– Какво?

– Няма значение. Не е научен паралел. Хората не са кокошки. Какво стана после?

– Е, също толкова бързо той охладня напълно, каза ми, че ще го забрави и ще го изтрие заради моето невежество.

– Благородството задължава.

– А?

– Извинявай. Умът ми е склад за отпадъци. И забрави ли го?

– Напълно. Стана сладък като захар. Не знам защо ми се разсърди… нито защо спря да се сърди, когато го ударих. – Той разпери ръце. – Не е нормално.

– Не, не е. Но малко неща са. Ммм… Торби, може би ще успея да ти помогна. Мисля, че знам как мисли Фриц, дори по-добре от него самия. Защото не съм част от „Народа“.

– Не разбирам.

– Аз мисля, че разбирам. Това ми е работата. Фриц се е родил след Народа. Повечето от онова, което знае – а той е много образован млад мъж – е подсъзнателно. Не може да го обясни, защото не знае, че го знае. Той просто функционира. Но всичко, което съм научила през последните две години, съм го научила съзнателно. Може би ще успея да те посъветвам, ако се страхуваш да попиташ някой от тях. С мен можеш да говориш свободно. Аз нямам статут.

– Божичко, Маргарет, ще го направиш ли?

– Когато имаш време. Освен това не съм забравила, че ми обеща да поговорим за Джабал. Но нека не те задържам. Май бързаше занякъде.

– Не бързах наистина. – Той се усмихна смутено. – Когато бързам, не трябва да говоря с толкова много хора… А обикновено не знам как.

– А, да. Торби, аз разполагам с фотографии, имена, семейна класификация и корабна длъжност за всеки от екипажа. Ще помогне ли?

– А? Да, със сигурност! Фриц смята, че е достатъчно само да ми посочи някого веднъж и да ми каже кой е той.

– Тогава ела в моята стая. Няма проблем, позволяват ми да разговарям с всички там. Вратата й се отваря към обществен коридор. Няма да пресечеш линията на женската част от кораба.

Подредените в папки карти с фотографии помогнаха на Торби да научи информацията, с която преди се беше мъчил на парче, за половин час – благодарение на обучението на Базлим и на подредеността на доктор Мейдър. Като допълнение тя беше подготвила родословно дърво на Сису. Торби за пръв път виждаше такова. На роднините му не им трябваха диаграми, те просто знаеха.

Тя му показа неговото собствено място.

– Знакът плюс означава, че въпреки, че се намираш в непосредствения род, не си роден в него. Ето още няколко такива случая, преместени от съребрените разклонения в рода… подозирам, за да ги поставят на командната линия. Наричате се „семейство“ но групирането е фратрия.

– Какво е?

– Свързана група без общ предшественик, която практикува екзогамия… това означава, че се жени извън групата. Табуто върху екзогамията все още съществува, модифицирано от правилото за половините на кораба. Знаеш ли как работят те?

– Редуват се на вахта през деня?

– Да, но знаеш ли защо във вахтата на дясната част от кораба има повече ергени, а в тази на лявата част – повече девойки?

– Ъ, не мисля, че ми е известно.

– Жените, осиновени от други кораби, живеят в лявата половина; ергените от „Сису“ – в дясната. Всяко момиче от твоята страна трябва да бъде разменено… освен ако не успее да си намери съпруг измежду малкото подходящи мъже. Теб трябваше да те осиновят от тази страна, но щеше да ти трябва друг приемен баща. Виждаш ли имената със син кръг и кръст? Едно от тези момичета е бъдещата ти съпруга… освен ако не си намериш булка на друг кораб.

Торби се обезсърчи от тази мисъл.

– Трябва ли?

– Ако получиш корабен ранг, равен на твоя фамилен ранг, ще трябва да си носиш бухалка, с която да ги разгонваш.

Това го разтревожи. Заринат с членове от семейството до гушата, Торби усещаше по-голяма нужда от трети крак, отколкото от съпруга.

– Повечето общества – продължи тя, – практикуват и екзогамия, и ендогамия. Мъжът трябва да се ожени извън семейството си, но вътре в своята нация, раса, религия или друга голяма група. Вие, Волните търговци, не сте изключение; трябва да прекрачите в другата половина на кораба, но не можете да се ожените за фраки. Обаче вашите правила създават необичайна ситуация; всеки кораб представлява патрицентриран матриархат.

– Какво?

– „Патрицентриран“ означава, че жените се присъединяват към семействата на съпрузите си; а матриархат… е, кой командва този кораб?

– Капитанът, разбира се.

– Така ли?

– Е, Татко слуша Баба, но тя остарява и…

– Никакво „но“. Главният офицер управлява. Това ме изненада; мислех, че само на този кораб е така. Но това се случва из целия Народ. Мъжете търгуват, направляват кораба и се грижат за електроцентралата му… Но жените винаги управляват. Това има смисъл предвид структурата на обществото ви. То прави брачните ви обичаи поносими.

На Торби му се искаше тя да спре да говори за брак.

– Не си виждал как корабите разменят дъщерите си. Напускащите момичета хълцат и ридаят, трябва да ги влачат почти насила… Пристигащите на кораба обаче вече са пресушили сълзите си и са готови да се усмихват и да флиртуват, а очите им са отворени на четири за потенциални съпрузи. Ако някое момиче улови правилния мъж и го избута нагоре, някой ден тя може да се превърне в суверен на независима държава. На своя кораб тя е никоя – ето защо сълзите й пресъхват бързо. Ако управляваха мъжете, размяната на момичета щеше да бъде робство; така обаче тя е големият им шанс.

Доктор Мейдър се извърна от диаграмата.

– Обичаите, които помагат на хората да живеят заедно, почти никога не са планирани предварително. Но те трябва да са полезни, иначе не оцеляват. Торби, ти се тревожиш как да се държиш с роднините си.

– Наистина се тревожа!

– Кое е най-важното нещо за един Търговец?

Торби се замисли.

– Семейството, разбира се. Всичко зависи от това кой си в Семейството.

– Не е така. Корабът му.

– Е, когато казваш „кораб“, имаш предвид „семейство“.

– Точно обратното е. Ако един Търговец е недоволен, къде може да отиде? Космосът няма да го приеме без кораб; а той не може да си представи да живее на планета, заобиколен от фракита. Самата идея е възмутителна за него. Корабът е неговият живот, въздухът, който диша, идва от кораба му, той трябва някак да се научи да живее на него. Но натискът от различните личности е почти непоносим и хората няма как да избягат един от друг на кораб. Напрежението може да се натрупва, докато някой не бъде убит… или докато самият кораб не бъде унищожен. Но хората измислят начини да се приспособят към всякакви условия. Твоите роднини смазват отношенията си с ритуали, формалности, предварително зададени модели на речта, задължителни действия и реакции. Когато ситуацията стане трудна, можеш да се скриеш зад някой модел. Затова Фриц не ти се е сърдил дълго.

– А?

– Не е могъл. Ти си направил нещо лошо… но самото действие му е показало, че си невеж. Фриц веднага го е забравил, след това си го е припомнил и ядът му е изчезнал. Народът не си позволява да се гневи на едно дете; вместо това той го връща в правия път… докато то не започне да следва сложните ви обичаи автоматично, така както го прави Фриц.

– Ъ, мисля че разбирам – въздъхна Торби. – Но не е лесно.

– Защото не си роден тук. Но ще се научиш и тогава това няма да ти коства повече усилия, отколкото дишането. Освен това ще ти бъде също толкова полезно. Обичаите казват на човека кой е, къде принадлежи и какво трябва да прави. По-добре нелогични обичаи, отколкото никакви. Хората не могат да живеят заедно без тях. От антропологична гледна точка „справедливостта“ е просто търсене на работещи обичаи.

– Баща ми… имам предвид другият ми баща – Базлим Сакатия – казваше, че за да намериш справедливост, трябва да се държиш честно с другите хора и да не се притесняваш от това как ще се държат те с теб.

– Това не се ли вмества в онова, което казах аз?

– Ъм, предполагам.

– Мисля, че Базлим Сакатия би сметнал Народа за справедлив. – Тя го потупа по рамото. – Не се притеснявай, Торби. Дай най-доброто от себе си и един ден ще се ожениш за някое от тези приятни момичета. Ще бъдеш щастлив.

Това пророчество не зарадва Торби.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s