Нощта на карнавала

Всичко започна с непоносимите болки в гърба на Аврора Синистра, преподавателката по Астрономия в училището за магии и вълшебства Хогуортс. Предните няколко нощи на върха на астрономическата кула бяха много студени, а тя имаше часове с учениците всяка вечер и явно беше успяло да я продуха здраво. Това не беше първият случай, в който се подреждаше така, но като че ли отварите на старшата сестра мадам Помфри бяха спрели да й действат заради честата употреба.

Затова професор Синистра прекара следващите няколко дни в стаята си, заобиколена от множество шишенца с отвари, като налагаше всевъзможни компреси на изстрадалия си кръст, а мадам Помфри идваше да я посети два пъти дневно.

В резултат от това лечение болките й се притъпиха до поносими, въпреки че все още й беше трудно да се навежда и когато й се налагаше да ходи, изглеждаше като глътнала бастун.

Към лошото й настроение се добавяше и това, че изглежда нямаше да се оправи съвсем за предстоящия карнавал по случай Хелоуин в един салон на улица Диагон-али, на който толкова се надяваше да присъства. На него щяха да свирят рок-група Таласъмите и доста от приятелите й щяха да дойдат, за да ги слушат. Освен това не беше ходила на маскен бал от доста отдавна.

Като придържаше с една ръка кръста си, тя отвори гардероба с другата и започна да разглежда дрехите вътре. Нямаше да може да облече приготвения за случая костюм, защото щеше да й е неудобно. За сметка на това можеше да облече тъмнозелената си рокля, която имаше корсет, и да се стегне в него. Да, точно така щеше да направи. Пък и зеленото й отиваше.

За главата си беше приготвила домино и воалетка, които по-рано бяха черни, но сега бяха пребоядисани в същия нюанс на тъмнозеленото. Оставаше само да изчака до нощта на Вси Светии.

* * *

Така очакваният карнавал настъпи скоро. Аврора се придвижи до Лондон с помощта на приятелката си професор Макгонагъл, която също беше решила да присъства. Двете се магипортираха от Хогсмийд, като Минерва здраво придържаше Аврора, за да й спести колкото може неприятните усещания в кръста.

Пристигнаха на карнавала навреме. Залата беше почти пълна и се очакваше тържеството да започне всеки момент. Стените бяха окичени с гирлянди във формата на паяци, а във въздуха се носеха запалени тиквени фенери, които единствени осветяваха помещението. От време на време живи прилепи прелитаха високо над главите им. Всичко това създаваше доста призрачна обстановка, която изглежда се харесваше на присъстващите.

Двете учителки намериха познатите си сравнително лесно, въпреки че всички бяха с маски. Тяхната компания беше една от най-шумните и многобройните, дори се оказа, че хората в нея са повече от очакваното. Явно всеки си беше довел приятели, приятелите – техни приятели и накрая се беше събрала доста разнородна тълпа.

Минерва и Аврора се поздравиха с останалите и отидоха да си вземат тиквено шампанско от масата с напитките.

Скоро групата излезе на сцената и всички се втурнаха да танцуват. Аврора обаче изобщо не искаше да припарва до дансинга, затова извика на компанията, че ще се дръпне встрани при шведската маса и се зае да дегустира храната.

За известно време никой не й обръщаше внимание, тъй като всички танцуваха, а тя обикаляше краищата на залата и любопитно оглеждаше присъстващите. В един момент обаче от нейната компания се отдели мъж с черни дрехи и пелерина и тръгна към нея.

– Добър вечер, мадам. – Той свали черната си шапка с периферия и се поклони. – Виждам, че скучаете, а не би трябвало привлекателна жена като вас да бъде сама на такова събиране.

– О, благодаря, господине – отвърна тя и цялата се изчерви – Аз не скучая, просто се наслаждавам на музиката отдалеч.

– А защо не танцувате? Нима не намирате удоволствие в танците?

– Разбира се, че харесвам танците. Но наскоро ми се случи една малка неприятност, схваната съм и ме боли кръста. Така че сега предпочитам да не танцувам.

– Това наистина е много неприятно. Ще позволите ли тогава да ви предложа стол? – Тя кимна усмихната и кавалерът й измагьоса с изискан жест красив дървен стол с мека облегалка. – Моля, заповядайте.

– Благодаря ви.

Мъжът измагьоса по-обикновен стол и за себе си и седна, за да й прави компания. Музиката беше станала по-шумна, затова двамата трябваше да говорят високо, за да се чуват.

– Как е името на прекрасната госпожица? – попита той.

– Аврора.

– Имате много хубаво име.

– Благодаря. А как е вашето име?

– О, има ли някакво значение?

– Предполагам, че не. – Аврора направи най-неромантичното нещо, за което се сещаше, а именно да си протегне гърба, който изпука. Този тип почваше да й лази по нервите. За кого точно се мислеше, че да не иска да си каже името?

Той обаче не се отказваше лесно и се опитваше да завърже по-сериозен разговор с нея, като пробваше да я заинтересува от различни теми. Най-накрая разбра, че слабото й място е астрономията и започна да обсъжда звездите и галактиките. Мъжът беше доста красноречив и това смекчи отношението й към него. Затова когато я покани на танц на следващата балада, тя благосклонно прие.

Тъй като знаеше за болката в кръста й, той се отнасяше много внимателно към дамата си. Изтанцуваха така три от баладите, през което време мнението й за него се подобри изключително. Той беше ерудиран и знаеше много неща, както за астрономията, така и извън нея и Аврора започна да му се възхищава.

Случи се обаче един инцидент. По време на последната песен някой я изрита без да иска по глезена и тя с вик се свлече. Беше пристигнал един стокилограмов магьосник, който се обеси на врата на някакъв хилав техен съсед, който пък залитна и ритна Аврора. Тя със сигурност щеше да падне и на пода, ако кавалерът й не я беше прихванал бързо през раменете. Приятелите й се извърнаха към нея загрижено, но тя им се усмихна, за да ги увери, че всичко е наред.

Той я отведе внимателно извън публиката.

– Добре ли сте, мадам? – попита загрижено.

– Май не особено. Докато падах, кръстът ме заболя пак.

– Това звучи неприятно.

– Мисля, че е време да си ходя. Можете ли да намерите приятелката ми Минерва, тя ще ми помогне да се прибера?

– Мога да опитам. С какво е облечена?

– Черна рокля и черно домино.

– Мисля, че няма да ми е особено лесно. Всяка втора жена тук е облечена така. А и не мога да намеря компанията, май ги загубих.

– Ама че неприятно. – Аврора се опита да открие приятелите си с поглед, но те като че ли бяха изчезнали.

– Но се сещам за нещо друго, което можем да направим. На горния етаж има диван във фоайето. Мога да ви заведа там, за да полегнете на спокойствие, и после да се върна, за да потърся вашите хора.

Мъжът с пелерината помогна на Аврора да стигне до стълбището, след което я пренесе на ръце до втория етаж. Наистина имаше диван, където тя се отпусна с шумна въздишка. Чувстваше се тромава и недодялана, ако й се наложеше да настрои точно сега някой от уредите си, сигурно нямаше да успее. Всичкото това навеждане и стоене права в момента й се струваше невъзможно. Беше си представяла веселие, песни и танци, а вместо това усещаше ужасна болка, съсредоточена в кръста и десния крак.

Спътникът й се върна след няколко минути угрижен.

– Минерва я няма тук. Някой каза, че е отишла в Продънения котел с другите от училището. Ще ми трябва време да ги открия, а може изобщо да не са там. Мисля, че ще е по-добре да ви магипортирам аз.

– Ще се справя и сама. Ще ми помогнете ли да се изправя?

Той я прихвана под мищниците и я изправи на крака. Аврора извика от болка и обви с ръце кръста му, за да не падне на пода. Лицето й се оказа на сантиметри от неговото, нито по-високо, нито по-ниско, а на същото ниво. Лъхна я ароматът на одеколона му, леко сладникав, но и дървесен. Тя се наведе и импулсивно го целуна.

Последвалото беше равносилно на избухване на звезда. Той я притисна силно към себе си, обхванал я здраво с две ръце. Аврора се държа за него, докато кракът й не отмаля. Тя залитна, той отпусна едната си ръка, наведе се и я вдигна на ръце. След това я понесе навътре по коридора.

Можеше да протестира, да поиска да я пусне, да опита да го зашемети със заклинание. Но не искаше. В училище всички я приемаха като скучната-професор- Синистра, приятелка на още-по-скучната-професор-Макгонагъл. Ако се появеше още някоя скучна преподавателка, сигурно щяха да се сприятелят веднага. Освен това Аврора не можеше да се сети откога не беше правила нещо по-интересно от това да си сложи розмарин в чая. А сега вълнуващ непознат я разнасяше на ръце на втория етаж на салона за танци. Аврора бръкна по рефлекс в джоба на полата си, пръчката беше там. Беше й нервно, но все пак реши да рискува.

Пък и стаите на втория етаж едва ли бяха толкова опасни. Непознатият я остави внимателно да стъпи на земята до една от вратите, почука с магическата си пръчка по ключалката, след което й помогна да влезе вътре. Имаше огромно легло с балдахин, застлано с тъмнозелено покривало и Аврора се замисли доколко случайно е съвпадението. Може би просто и двамата харесваха цвета. Той й помогна да се настани на леглото, като сложи зад гърба й възглавници и събу обувките й. Аврора се отпусна. Глезенът й се беше подул и пулсираше, но мъжът измагьоса студен компрес и го постави внимателно.

– Мисля, че ще бъде най-добре да прекарате нощта тук. – Усмихна се той под доминото си. – Няма смисъл да ви подлагам на повече сътресения тази вечер.

– Ами вие? – попита тя. Мъжът махна с ръка неопределено.

– Съдържателят ме познава, винаги може да ми даде друга стая.

– Вероятно всичко вече е пълно. – Аврора потупа мястото до себе си. Леглото беше прекалено огромно за не особено едра жена като нея. Мъжът седна на края и я погледна.

Вероятно беше отвикнала от всичко това, помисли си тя. Може би вече не знаеше как да впечатлява мъжете, какво да направи. Ако се опиташе да действа по-активно, можеше той да си тръгне и със сигурност нямаше да успее да го догони куцайки. Ако играеше твърде пасивно, от друга страна, можеше той също да реши, че е скучна и да си тръгне. Аврора нервно се заигра с косата си. Непознатият се протегна и хвана един кичур. Приближи се до нея и сложи ръце на раменете й.

– Скъпа Аврора – усмихна се той. – Вие ме впечатлявате. Толкова сте уверена, когато говорите за науката си и толкова плаха с мен. Нека прекараме нощта заедно, обещавам да не ви причинявам болка.

Тя се опита да се приближи до него, но усети спазъм в кръста и се отпусна обратно.

– Останете – каза тя и го докосна по ръката. Той се наведе над нея и внимателно я целуна. След това продължи да целува шията и деколтето й. Аврора откопча пелерината му и я пусна на земята, после зарови ръце в косата му. Опита се да махне доминото му, но той се възпротиви.

– Мисля, че е добре да оставим нещо на въображението. – прошепна той, обърнал глава към гърдите й. Протегна се надолу и внимателно набра горната част на полата й. Аврора изви глава, за да погледне – сякаш някъде там гореше горски пожар като отзвук от неговото докосване. Тя измъкна ризата от панталона му и плъзна ръце по голия му гръб. После я откопча копче по копче и я свали от раменете му. Той я издърпа от себе си и я хвърли на пода при пелерината. Ръцете му бяха млечнобели, с леко загатнати мускули. Тялото му беше топло на допир. Той извади магическата си пръчка и я прокара по връзките на корсета, след което свали внимателно него и полата й.

Аврора се опита да се премести надолу от възглавниците, но мускулите й не се подчиниха.

– Стойте така – меко каза мъжът, докато продължаваше да я целува по корема. Стигна до бикините, които бяха на жълти и розови цветенца, съвсем не в тон с цвета на роклята й. Аврора се опита да ги прикрие с ръка, внезапно засрамена, но той само я отмести внимателно настрани. – Мисля, че тези няма да ви трябват.

Тя се почувства практически безпомощна, тъй като не можеше дори да се помръдне. И все пак намираше известно удоволствие в това усещане. Той можеше да направи с нея каквото си иска и тя чувстваше, че няма да злоупотреби с властта си над нея.

Той я докосна с ръка и тя въздъхна. След това плъзна главата си надолу и прокара език по чувствителните места. Тя искаше да се извие от удоволствие, но трябваше да стои мирно. Чувстваше се като прикована към леглото, а езикът му й доставяше огромно удоволствие.

– Мисля, че няма да издържа още дълго – каза тя, донякъде притеснена, но и с наслада. Приятна топлина се разливаше по тялото й.

– Вероятно имате висока чувствителност и недостатъчен тренинг – отсече той.

Аврора се почувства донякъде засегната от това изказване. Беше вярно, но това, че говореше по този начин не предполагаше особена чувствителност от негова страна.

– Нека опитаме по друг начин. Ще внимавам много – обеща той, изтълкувал грешно внезапното й сковаване. Махна възглавниците и й помогна да се отпусне върху леглото. Свали панталона си, без да бърза. Разтвори краката й и като се подпираше на ръцете си, много предпазливо проникна в нея.

Аврора не можа да устои и изпъшка. Не я болеше, вероятно многото отвари си казваха думата. Усещане приятна замаяност и удоволствие. Искаше да го притисне целия към себе си, но нямаше да успее. Той се наведе и я целуна по шията. След това с една ръка погали гърдите й. Тя проследи извивката на гърба му с ръцете си.

– Аврора, как само ме възбуждате – прошепна той в ухото й. – Трябва да спрем или аз скоро ще избухна.

– Да спрем – каза тя и закачливо го стисна за задните части. Той само се усмихна.

Наистина спря за малко, но после като че ли се отказа.

– Няма да мога още дълго да се сдържам, така или иначе. Но може би ако забавим темпото…

Аврора го обгърна със здравия си крак и го прегърна с ръце.

– Още съвсем мъничко – прошепна тя.

Той изпъшка и продължи бавно и внимателно. Аврора се изви под него, изохка, след това се отпусна и го придърпа по-близо до себе си. Бяха толкова близко, че чуваше тежкото му дишане. След няколко тласъка усети как усещането става все по-силно.

– Моля ви, не спирайте точно сега! – почти извика тя, макар че той сякаш нямаше такова намерение.

– Не бих могъл, дори да искам.

След няколко секунди тя крещеше – силни високи възклицания, които не можеха да оформят думи. Усети как в нея се разлива нещо топло.

Той спря и наполовина се отпусна върху нея. Тя сложи ръка на сърцето му, за да усети ударите му.

– Благодаря ви – прошепна тя в ухото му.

– Не, аз ви благодаря. – Той я обгърна с ръцете си, все така подпрян на лакти и я целуна. След малко с пъшкане се надигна и легна до нея.

Беше вече късно през нощта и двамата бяха започнали да задрямват.

– Какво ще кажете да махнем тези? – посочи тя към доминото си.

– Наложително ли е?

– Така или иначе мога да сваля вашето, след като заспите – усмихна се тя.

– Както желае дамата. – Той посегна към лицето си и свали доминото. Сега, когато го гледаше, наистина имаше нещо познато в него.

– Аз съм Дан, между другото – каза той. Изведнъж Аврора се сети къде го е виждала – работеше в Министерството на магията, в отдела по образованието. Тя също свали доминото си и се усмихна.

– Както виждате, имам нормално, с нищо незапомнящо се лице.

– О! Вие работите в Хогуортс, нали? – „и минавате за особено скучна”, довърши си Аврора наум.

– Да, а вие работите в Министерството. – Сигурно беше виждала този чиновник поне сто пъти, и не му беше обърнала внимание повече от нужното, за да й попълни документите.

– Явно и двамата имаме определена репутация, която ни предшества навсякъде. Ако не бяхме маскирани, сигурно изобщо нямаше да си обърнем внимание.

– Аз не съм чак толкова безинтересна, колкото ме изкарват – опита се да се защити тя.

– Аз обаче съм – усмихна се той. – „Дан, донеси ми формуляр номер 5.” „Дан, обядът е от дванайсет, не забравяй.” – изимитира той началника си. – Когато ви видях, реших, че мога да съм различен – по-интересен, по-загадъчен.

– Значи затова не ми казахте името си?

– То щеше да ме върне към старата ми същност на смотания-Дан-който-никой-не-забелязва.

– Мога да ви наричам тогава лорд Даниел – предложи тя. – За да се чувствате специален.

– А вие откъде имате толкова необичайно име?

– Италианка съм – призна си тя. – От Сицилия.

– Значи затова казват, че италианските жени били толкова горещи.

– Не е вярно.

– Разбира се, че е вярно. Погледнете се. – Той й помогна да надигне главата си, за да види как изглежда.

– Не забелязвам нищо необичайно – заинати се тя.

Той подложи възглавница зад гърба й и плъзна ръката си по корема й.

– А така?

– Може би малко.

Той обви ръката си около кръста й.

– Нека поспим, Аврора. Все пак утре също е ден.

– Но сър, вие изобщо не ми изглеждате изморен. – Тя погали мъжествеността му. Откликът беше ясен.

– Е, щом дамата желае – привидно неохотно се съгласи той.

– Моля, легнете тук – тя потупа мястото до себе си. – Мисля, че ще мога да се надигна.

Вече не я болеше толкова. Беше малко схваната, но и това щеше да мине, с подходящия метод и горещ мъж, който да я стопли. Може би това беше съставката, която липсваше в отварата й. Страстен мъж, един брой. Дан можеше и да е обикновен, но беше толкова очарователен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s