Тримата натрапници отключиха почти безшумно каютата на капитана с резервната магнитна карта. Огледаха се и като не видяха никой друг в коридора, се вмъкнаха вътре един по един.

Най-едрият, който беше тартор на групата, се захвана първо с компютърния терминал. След няколко напразни опита да разбие паролата, накрая се отказа и започна да оглежда останалите неща наоколо.

Терминалът беше поставен върху бюро, здраво закрепено за пода с метални болтове. Плота му не беше особено голям, но всичко по него беше акуратно подредено. Зад бюрото имаше няколко снимки, закачени на стената, които той бегло огледа. На бюрото бяха екрана и клавиатурата, както и малък флакон със спрей за чистене на монитор, оставен между тях. Отляво на екрана бяха натрупани една върху друга папки с отчети, а успоредно на тях лежаха два химикала. Мъжът отвори най-горната папка и се зачете.

В това време вторият мъж оглеждаше леглото. Грубата армейска койка беше постлана с матрак и чаршафи, прихванати с ремъци към нея. Допълнителните ремъци, предпазващи капитана да изхвръкне от леглото си ведно с постелята при загуба на гравитация сигурно щяха да го разсмеят, ако не трябваше да пази тишина.

Той ги дръпна припряно и разрови чаршафите – бяха снежнобели и от тях се носеше на облаци натрапчивия аромат на цъфнал люляк. Разбрал, че нищо няма да научи от тях, мъжът остави разхвърляното вече легло и коленичи на пода. Под леглото цареше плътен мрак, затова той отметна висящия пред лицето му чаршаф и се зарови отдолу. Забелязал нещо интересно в далечния ъгъл, натрапника светна с фенерчето си, пропълзя навътре и скоро от него се виждаха само краката му, стърчащи във въздуха сред свлеклите се смачкани чаршафи.

Третият мъж почака другарите му да заемат местата си и им направи знак, че ще прегледа гардероба. След неравна борба със затварящите магнити най-сетне успя да отвори двете големи крила и започна да тършува из дрехите. Имаше няколко униформи и две-три цивилни дрехи, всяка прилежно изгладена и сложена на отделна закачалка, а под тях бяха наредени лъснатите до блясък ботуши. Той затвори металните врати много внимателно, така че от взаимодействието между магнит и желязо се чу само тихо щракане.

Отвори чекмеджетата и започна безредно да рови из бельото. Надеждите му бяха, че там най-сетне ще открие нещо компрометиращо. Докато се ослушваше за всеки звук, идващ от коридора, той хвърляше безредно чорапи и сутиени по земята. Дотук нищо интересно. Изхвърли още няколко бели чорапа, които бяха като извадени от устава, и те тупнаха беззвучно на пода. Докато ги хващаше един по един, нещо прошумоля под ръката му. Той изхвърли още някаква бяла дреха на земята. Под нея се откри картонена кутия с луксозен вид и надпис от известна модна фирма. Нетърпеливо я отвори и лека усмивка се появи на лицето му.

– Момчета, вижте какво намерих. – прошепна той и размаха пред себе си чифт бикини, направени от скъпа наглед тъкан, черни на цвят и щампирани на малки черешки.

Този, който четеше папката обърна глава към него и се загледа в трофея. Другия изглежда не беше чул, защото продължаваше да тършува под леглото. В това време се чу прещракването на електронната ключалка и космите по вратовете на тримата настръхнаха. Още преди да успеят да се обърнат или да скрият находките си, вратата се отвори. Без съмнение беше капитана.

– Мога ли да попитам както търсите в каютата ми? – каза тя и скръсти ръце на кръста си. Мъжете замръзнаха на място. Две седмици в карцера не им мърдаха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s